| Автор: Евгени
Веселинов
Дата: 05.11.2003г.
Седя си, мисля си, и нещо ми става горещо. Не знам от какво, като
че ли от това, което знам за нестинарите. Казват, че нестинарството
е харизма. Разбирам Що е харизма - то избира човека, а не човека
него. И хоп, проумявам, че това е единствената разлика между нестинарството
и емигрантството: КОЙ КОГО ИЗБИРА?! Жарта е налице - нашата Америка,
танцьорите сме ние! Едни започват танца по-млади, други когато могат.
Губиш най-хубавите си години, за да се интегрираш в танца, наречен
"американската мечта". Някои обичали Родината, но мразели Държавата
България. Други нямали избор - така разправят! И тук се сещам за
огъня, ами и по това се различаваме от нестинарите - те сами си
го палят, а ние на чужд огъ-жарава сме дошли да играем.
Защо ли? Ами всъщност ние идваме за огъня, ама получаваме жаравата!
Това са ти оставили! Огънят е само за екрана, друже, радваш му се,
няма да те огрее! В жарта, правиш се на нестинар-герой, оцеляваш.
В Съновника пише, че ако сънуваш, че се опитваш безуспешно да запалиш
огън - не е на добро. Ще си прицел на клюки и обиди. Оцеляването,
братко - това те дърпа! Най-силният човешки инстинкт - за самосъхранение
- това са избрали за теб! В съвременното общество, оцеляването се
асоциира с притежание на известна сума, не милиони, а за минимално
човешко съществуване. Хора бягат навън не за да трупат, а за да
оцелеят. Оцеляват от огъня - идват в жарта. Търсят техника на ходене,
за да не усещат болката. "Каква техника на ходене, след като
нагазваш до прасците в жаравата и в трансовете, разравяш жаравата
с крака и после в един момент клякаш в нея и я посипваш върху лицето
си. Човек не е на себе си," казва Ивайло - най-изявеният нестинар
в България.
Има и друга жар, наречена АМЕРИКА. Тя е за емигранта. Само жар,
огъня остана там, на хиляди мили. Топлината те изгаря, не те топли!
Живееш сред непознати американци, българите - изборът е ограничен
и понякога отчайващ, нямаш познати навсякъде, по улиците не срещаш
никого, нямаш приятели от детинство, далеч от родители. А с кого
можеш да се хилиш от сърце, да се оплачеш, да дадеш или да поискаш
съвет? Всеки прави тъпи тънки сметки! Децата тук са различни, много
по-отдалечени, все още българчета, но има моменти, в котио съзираш
американското и се ужасяваш. Те дори забравят всичко българско,
дори ТЕБ! Огледайте се и вижте КОЛКО ДЕЦА НА СТАРИ ЕМИГРАНТИ ПОСЕЩАВАТ
БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ ИЛИ МЕРОПРИЯТИЯ В ЛОС АНДЖЕЛИС!? ЗА ДРУГИТЕ ГРАДОВЕ
НЕ ЗНАМ, НО ТУК Е ТРАГЕДИЯ! СРАМ - НО ДЕЦАТА СА СИ ВАШИ!
Съжалявам! Дори някои от тях са сменили и вярата си!? Учите ни на
самосъзнание!? Зная, че ви е МНОГО МЪЧНО и се опитвате да компенсирате,
но мисля, че е МНОГО КЪСНО! Ние ще сме с вас, но не можем да помогнем
за собствени ви деца! Никога няма да ви изоставим, щото ние ви обичаме,
като наши собствени родители, щото просто нашите или са починали,
или са много далеч. Обаче изборът е само ВАШ - да продължите с нас
или да живеете в спомени и несбъднати мечти!
Скучно е, да - оставаш САМ. Като чичо Сам. Танцуваш в жарта. Бориш
се с носталгия и действителност. По-добре да танцуваш в жарта, отколкото
да изгориш! Танцувайте! Намерете топлината! Обичайте се! Жарта,
тя си стои и си тлее! Огън няма! |
