Автор: Виктор
Селиктар
Дата: 05.01.2004г.
Copyright © 2004
Те са сред нас. Както си ходите по улицата, можете да срещнете тези
добре облечени, усмихнати момчета. На пръв поглед впечатлението,
което оставят, е на млади, дружелюбни и интелигентни хора. Те са
новите професионалисти. YUP (Young Urban Professional - млад градски
професионалист). Юпита. Буквално възприето, кирилизирано съкращение,
превърнато в термин. Най-харесваните хора от обществото. Хората,
за които всички врати са отворени. Или поне така смятат тези, които
не се числят към въпросната категория. Завиждат им, понякога благородно,
понякога не толкова. Юпитата се гордеят с постиженията си. Поне
пред другите. Какво смятат за себе си е най-съкровената им тайна,
която досега не е била разкрита докрай. Или поне авторът на настоящия
материал не я е разгадал изцяло преди завършването на тази статия.
По-точно категорията е BG - YUP. BG юпи. BG от Bulgaria.
Да не си помислите нещо друго. Просто тези хора произхождат и живеят
в страната България, чието наименование може скоро да се промени
леко. Но както и да е.
Та BG юпитата са бивши деца. Сега порастнали. Когато
са били малки, не са се различавали съществено от връстниците си.
Играели са с тях, ходели са на училище, не са били задължително
отличниците на класа, но никога не са били двойкари. След това са
били гимназисти, правели са почти всичко, което връстниците им правят,
после са били студенти, и сред учене и купони са започнали да работят.
Някои, защото се нуждаят от пари, други - защото трябва да градят
кариера. Дааа, трябва да се работи. Животът не търпи вакуум и розова
пантера, и това те много добре го знаят.
С две думи, юпитата са всичко, което стандартните
хора наричат Успех. Заветната цел на много поколения, особено на
нашите родители, родени и възпитани по време на социализма, писана
винаги с главно "У", никога еднозначно дефинирана. За някои хора,
това е материалното благополучие, за други е постигнато уважение
и признание, за трети завистта на простосмъртните, за четвърти издигането
над другите... а отделни индивиди не различават Успех от Успение
(
заб. 1).
Но да натикаме за момент възприятието на обикновените
BG-жители в трета глуха и да се концентрираме върху изследването
на юпитата. Ще кажете: какво пък толкова, тези хора си имат добра
работа, нормално е да имат и добро самочувствие. Но дали това е
така (кой ще ми каже) или какво разбираме под добра работа и добро
самочувствие? Добрата работа може да бъде в банка, търговска фирма,
софтуерна компания, и бог знае още какви институции, плащащи на
служителите си заплати, по-високи от средната за страната, която
е около 300 - 350 лева, имайки предвид и черния пазар на труда.
Така юпито придобива няколко ценни възможности: да си купи дрехи,
най-важните от които са костюмите за ходене на работа, да притежава
не много лъскав, но модерно функционален мобилен телефон. С помощта
на родителите си или заем от фирмата, в която работи, може да осъществи
и някои по-възвишени мечти, като притежанието на личен автомобил,
най-често запазен втора употреба, и/или собствено жилище, което
да изплаща доста години напред в най-лошия случай. Следва женитбата.
Необходимостта от противодействие на демографската криза я поощрява,
като я прави едно от изразните средства на благополучието и Успеха.
След като изпълни всички или поне повечето от тези критерии, на
юпито всичко му е наред и може да се вижда с приятели от време на
време в някоя стандартна модерна кръчма на по бира и да се хвали
колко е добре, да споделя дреболии от работата си, да ходи на ски
на Боровец през зимата, на Созопол или в Гърция през лятото.
Но дотук юпито е само "млад" и "градски" усядащ човек.
Не си личи нищо от неговия "професионализъм", това, което прави
първите две категории възможни, изкарвайки Парите. За да различим
юпито от останалата маса работещи хора, е необходимо да "снимаме"
първо тях. За целта на изследването, а и защото офис-базираната
работа е на най-голяма почит в конюнктурата на БГ-обществото, ще
се ограничим само с тази категория.
Както е широко известно, много голяма част от населението
на света не обича да ходи на работа. Българите не правят изключение.
При тях обаче има един много важен фактор, правещ труда привлекателен:
възможността да се почива през работно време. Повечето хора отиват
кисели на работа, закъсняват, пият кафе и пушат цигара докато се
събудят сутрин, посещават тоалетната, като през това време свършват
нещо в почти адекватно състояние. Обедната почивка е добро време
за сладки приказки, някоя и друга клюка, хвалба или оплакване. След
това се връщат обратно и продължават да се трудят по същия начин,
но вече будни. Тогава шегите намират най-добрата си почва за изява.
Посещаемостта на всевъзможни Интернет страници, чатове и файлови
сървъри силно нараства. Преди края на работното време задачите не
са доизпълнени и започва финалният щурм, защото часовникът неумолимо
наближава 17:30 - 18:00 часа. Тогава се появяват героите и спасяват
колектива от тотален провал на работния ден, като успяват да свършат
най-важната част от най-важната работа. Времевата ос се врязва в
18-тия час и хората се разлитат доволни от затворените офисни помещения,
като причиняват в градския транспорт феномена, наречен "пиков час".
Впрочем, те са два на ден - 8:30-10:30 и 17:30-19:30. Трябва да
видите София по това време, каква динамика само! В офисите остава
само по някой работещ "плъх", който получава добри пожелания от
коелгите си с думите "ей, стига бе, ше се преработиш" или "то така
рано се умира от инфаркт".
Младите Градски Професионалисти не се вписват изцяло
в тази категория на простосмъртните. Будейки се сутрин с кафе и
цигара (а може и без нея) на работа, юпито обикновено е много напрегнато,
защото има да свърши доста неща. Дава си свеж вид, залавя се с нещо
с динамична активност и така успява да прикрие намаляващата си неадекватност.
Неговият подход към вършене на работа се различава от този на простосмъртните
по по-голямата си концентрираност и стремежа да изглежда експерт
в очите на другите. Един вид Западен маниер на работа. Западен или
изкривено западен през погледа на българите. Юпито е чувало за Task
Management (
заб. 2),
проекти, работа в екип, лоялност към фирмата и още важни управленски
понятия, макар и понякога смътно да разбира какво означават те.
Все пак за него те имат едно крайно изображение, което се нарича
hard work (
заб. 3). Това
очаква фирмата. Затова обедната почивка се спазва строго, шегите
в работата са почти винаги на заден фон, а желанието да блесне пред
колегите си със своята експертност се проявява винаги и само, когато
има стабилна възможност за това. Ако трябва някой да му покаже как
се прави нещо, юпито слуша чинно и се старае да запомни всичко,
за да може да го приложи. Понякога се налага да се остава след работа.
Юпито го прави винаги, когато трябва. Hard work. Така се гради кариера!
Понякога до 19:00, понякога до 21:00, понякога до по-късно. Тук
такситата или личният автомобил вършат добра работа. А до късно
работещите бохемски кръчми осигуряват необходимата доза социални
контакти. Там юпито иска да е част от общото, да се слее с типичната
маса за този тип места, с екзотичните наименования "клубове" (макар
че хората не са събрани от специфичен интерес, както би трябвало
да бъде в истински клуб). Сред приятелите или познатите си юпито
е на висота. Най-много му вървят разговорите със себеподобни. Получават
се като бой с петли - винаги единия се старае да надвие другия по
Успех. А всъщност си говорят за конкретни случки от работата. Публиката
е много важен елемент. Тя трябва да бъде покорена. Обикновено няма
много време за други занимания вечер (освен малко секс, ако има
възможност), защото следващият ден идва.
Ще кажете "какво пък, един чудесен човек, това е бъдещето,
и щом има защо, нека се гордее и хвали". Чудесно наистина. Икономиката
ни има нужда от инвестиции, най-вече под формата на качествен човешки
капитал. Ама качество ли е това?
Една основна дилема, подмножество на живота на повечето
homo sapiens откакто има общества, е "да работиш, за да живееш"
или "да живееш, за да работиш". Ще кажете: юпито има пари, значи
живее както си иска! Да, ама кога го прави? И колко пари има? Една
проста сметка показва, че ако един човек изхарчва средно по 20 лева
на ден (това е сметката за един подобен начин на живот), за 20 дни
това са 400 лева, а ако реши да си позволи и нещо през почивните
дни, цифрата може да нарастне. Понякога това се доближава до долната
граница на размера на заплата на човека. Но юпито Живее! В очите
на простосмъртните. Тези, които след гореописания щурм на градския
транспорт посещават местната бакалийка за един хляб, едно пиле (не
винаги), 300 грама евтини кренвирши и... една бутилка БГ-водка,
а после сядат пред телевизора и се "наслаждават" на новините на
bTV и Канал 1, някой лековат сериал, Шоуто на Слави... или пък се
отбиват в кварталната кръчма, за да ударят едно с приятели и да
поговорят за тези, на които завиждат (колко са успели или какви
са мръсници).
Е къде е разликата? Не е в качеството на водката,
не се лъжете! Средна класа в България?!?!
A в развитите страни юпитата се числят дори по-скоро
към т.нар. High Middle Class (
заб.
4). Юпита в БГ? Не, по-скоро БГ-юпита.
Интересно, дали БГ-фирмите (тук се включват опериращите
под чужд флаг на българска територия) имат малки приходи и не могат
да формират голям фонд работна заплата или просто търсенето и предлагането
на труд се уравновесяват в много ниска точка... Първото говори,
че живеем като страна от третия свят, но не е много вероятно. Второто
е по-лошо. То дава да се разбере, че се задоволяваме с малко, а
сме готови да даваме много от себе си (и после българинът бил стиснат
егоист!), като смятаме това за нормално и се примиряваме или така
да се каже се "задоволяваме". Бедняшко самосъзнание! Или социалистическо
мислене? Не е реалистично да получавам 5 пъти повече от някой друг,
макар труда ми да е 10 пъти по-производителен и важен от неговия...
Но тук всеки може самостоятелно да помисли по въпроса, като се сети
за своя и чуждите работодатели, колеги и други икономически субекти...
А в моята глава започва да звучи едно парче, придобиващо интересно
значение, което авторът му сигурно не е имал предвид:
.........................
And if you fool yourself
You will make him happy
He'll keep you in a jar
Then you'll think you're happy
He'll give you breathing holes
Then you will seem happy
You'll wallow in the shit
Then you'll think you're happy now
.........................
(Kurt Cobain - Make You Happy)Някога, преди около 15 години, ако попиташ едно
дете, какъв/каква иска да стане като порастне, можеше да получиш
отговори като "космонавт", "шофьор", "лекар"... "като мама и тате",
а предателите отговаряха "учител" (сега "мутра" и "бизнесмен" са
се вплели в тази схема, но не противоречат на тезата на автора).
Всички тези желания имат нещо много общо: да се занимаваш с нещо,
което ти е интересно. Децата не съзнават напълно какво означава
да ходиш на работа. Мама и тате го правят (ако имат късмет), вечер
са вкъщи говорят си разни неща, а ако някой от тях "много работи",
често го няма. Но дори не съвсем осъзнато, децата си дават сметка,
че родителите им работят по цял ден. А като ги заведат с тях в работата
си, там винаги е много интересно. Значи на мама и тате им е много
приятно да са на работа по цял ден, сред всичките тези интересни
предмети и хора.
Логическа загадка: "
Интересно и приятно - Успех
- Пари - Работа по 12 часа на ден - Отговорност - Напрежение - Стрес
- Рутина - Недоспиване - Обществено мнение." Премахнете излишната
дума или фраза. Жокер: не е научно доказано, но има само един избор.
Големи хора сме и можем спокойно да оставим думата "
Щастие"
извън загадката, защото ще стане много лесна.
- - - - -
Заб. 1 ::
обратно
горе ::
Успение - библ. Смърт
Заб. 2 ::
обратно горе ::
В превод: управление на задачите. Управленско понятие, използвано
доста широко, като под него се иска фактически да се знае кой какво
върши, поне горе-долу.
Заб. 3 ::
обратно
горе ::
Буквално преведено: здрава работа. Hardworking - трудолюбив.
Заб. 4 ::
обратно
горе ::
В превод: висока средна класа. Прослойка от добри професионалисти,
с високи доходи за стандарта на съответната страна, които не спадат
обаче към богатите хора, т.нар. High Class.
