Автор: Димитър
Димитров
Дата: 11.03.2004г.
Copyright © 2004
В България има няколко организации, чиято дейност е насочена към
развитието и популяризирането на българки автори и изпълнители на
музика. Поне така е обявена дейността им публично. Такива организации
са множеството сдружения на композитори и музиканти, издателски
къщи, радиа и телевизии, но тези от тях, които са най-популярни
и имат доверието на аудиторията безспорно са "Беге радио" и телевизия
"ММ". Те имат и най-големи възможности за извършване на такава дейност
от финансова, техническа и чисто организационна гледна точка. Проблемът
е, че въпреки наличието на десетки организации и огромна аудитория,
у нас няма реализирани независими автори. Няма, защото като такива
те не могат да оцелеят.
Понятието "независим автор" всъщност не е особено разпространено
в България. По две основни причини - първо, поради липсата на интерес
у организациите-монополисти да работят с такива автори и, второ,
поради невежеството на самите автори.
"Независимият автор" (
Independent, Unsigned Artist) е автор,
който сам представлява себе си и сам издава творбите си. С други
думи автор, който не ползва услугите на издателски/продуцентски
къщи или мениджъри. Автор, който успява сам да финансира записа
на своите произведения и ги реализира по подходящи за него начини
и пътища. И докато в чужбина независимите автори са не по-малко
разпространени и не по-малко успели от останалите, то в България
такива автори изобщо няма или те не могат да просъществуват и да
се развиват.
На първо място, целта на повечето български автори или изпълнители,
е на всяка цена да попаднат в класациите на радиата и телевизиите
и най-вече в тези на "Беге радио" и телевизия "ММ". Само така, според
авторите, техните творби биха стигнали до максимално голяма аудитория.
Независимо от какво ниво започват да се развиват, за тях постепенното
добиване на популярност е неприемливо, нетърпеливи са и очакват
успеха да се появи бързо. А това автоматично изключва варианта те
да бъдат независими в процеса на своето развитие, тъй като у нас
този процес е свързан с неща, които нямат нищо общо с изкуството.
За съжаление, в България съществува силна икономическа връзка между
издателите на музика и крайните разпространители като радиа и телевизии.
С други думи, в България популярността на авторите и изпълнителите,
тяхната реализация, излъчването на творбите им, както и цялостното
им развитие, се
заплащат. Това в повечето случаи
означава, че независимо от качеството на продукцията на даден автор
или изпълнител, ако зад нея стои платежоспособен издател с добри
връзки, тя ще намери реализация. Разбира се, за сметка на евентуални
качествени произведения на независими автори, които просто нямат
финансовите възможности да се преборят за място в "елита".
Системата, по която работи българската "музикална сцена", абстрахирайки
се задължително от масовите чалгаджийски еднократни записи, е следната:
1) даден автор или изпълнител решава да се занимава с музика и да
търси реализация;
2) авторът отива при издател, на когото представя свой демо-запис
и който решава дали той има действителна дарба или евентуално качества
за артист;
3) в случай, че издателят реши да работи с този автор, те подписват
договор за най-малко 3 години, в който се обсъждат задълженията
на автора (брой създадени произведения - албуми, брой публични изяви
- концерти, брой радио и телевизионни участия и т.н.)... бегло се
загатва за нещо като задължения на издателя;
4) издателят финансира според възможностите си създаването на имидж,
записа и рекламирането на автора и произведенията му;
5) издателят заплаща (всъщност предоставя права за разпространение
срещу реклама) конкретно време за излъчване на авторските произведения
в ефира на радиа и, ако има създаден видео-клип - на телевизии;
6) в зависимост от позицията на издателя и връзките му с разпространителите,
произведенията добиват
определена популярност;
7) ако авторът е избрал да работи с "правилния" издател, произведенията
му попадат на определени места в периодичните класации на радиа
и телевизии и евентуално печелят награди.
Както се вижда от описаната система, пътят на един независим автор
в България спира някъде между втора и трета стъпка. Трябва да се
има предвид, че всеки автор сам финансира създаването на демо-запис
на едно или повече произведения, като в повечето случаи с това се
изчерпват финансовите му възможности за развитие. С този демо-запис
се осъществява "кандидатстването" пред издателите. Оттам нататък,
цените за студиен запис на единична бройка, производството на минимален
тираж и рекламата на дадена творба са твърде високи и именно затова
системата определя тези неща да бъдат заплащани от издател. Ако
евентуално един независим автор успее да си позволи студиен запис
и тиражиране, следващата пречка за него ще се яви в лицето на разпространителите
(стъпка 5 от системата), които в никакъв случай няма да проявят
интерес към неговото произведение. Именно икономическата връзка
между издатели и разпространители гарантира постоянен поток на нови
заглавия в ефира - издателят предоставя безплатно правата за излъчване,
като получава в замяна рекламно време. Съответно, колкото по-голяма
е взаимната полза от връзката издател-разпространител, толкова по-популярни
стават записите на авторите, работещи с/за този издател. Разбира
се, един независим автор няма никакъв шанс да предложи сам на разпространителя
нещо друго освен собствените си произведения. От своя страна българските
разпространители са твърде праволинейни и лакоми и вместо да рискуват
с излъчването на неизвестно, но може би качествено произведение,
предпочитат да работят на принципа на описаната горе система. Същите
разпространители организират класации с награди (най-престижни са
тези на "Беге радио", телевизия "ММ" и "Българският Топ 100") и
печелят от тях. В такива случаи икономическата връзка издател-разпространител
осигурява пълнежа на тези класации, като това гарантира постоянен
интерес на аудиторията, тъй като включените автори и изпълнители
имат добре платени имидж и реклама. Което рядко означава и наистина
добри произведения на изкуството. А всъщност, с изключние на случаите
на преднамерена реклама, всеки разпространител би трябвало да заплаща
правата за излъчване на произведенията, които звучат в ефира му.
От което пък трябва да печели авторът.
Преди известно време в България нашумя скандал, възникнал във връзка
с новосъздаденото сдружение ПРОФОН, в което се обединиха най-големите
издатели и вносители на музикална продукция в страната. Част от
големите разпространители тогава се възпротивиха на високите такси,
които обединените издатели поискаха за взаимната им работа. За момент
в музикалното общество се появи надежда, че монополът на добре сработената
система на работа между издатели и разпространители ще се разпадне
и така ще се създадат възможности и за независимите автори да намерят
реализация. Твърде бързо обаче бе постигнато ново споразумение между
двете страни, определящи тези възможности, и системата продължи
да работи по стария начин, като в нея бяха направени единствено
промени, касаещи процентите, според които се разпределят печалбите
между издатели и разпространители. За съжаление, малко автори са
наясно, че тези споразумения имат и друга пряка връзка с тях и техните
произведения.
Рядко един автор или изпълнител е напълно наясно с това какво означават
и какво включват клаузите в договора му с издателя. Според Закона
за авторското право и сродните му права, всеки договор трябва да
определи кой притежава авторските права върху произведението, как
и от кого ще бъдат защитени те, както и по какъв начин се разпределят
сродните права за придобиване на печалба от разпространение на произведението.
Тези договори обаче най-често определят такова разпределение, което
е единствено в полза на издателя, тъй като той не разчита да печели
от автора и неговите произведения, а от връзката си с разпространителите.
Ако авторът не се съгласи с предложените клаузи, договор изобщо
не може да бъде подписан, а за обсъждане на компромисни варианти
не може да става и дума.
За да може да се каже, че един автор е спечелил заслужаваща си споменаването
сума, трябва да е изпълнил на 100% своите задължения по договор
и да разчита, че издателят му ще допринесе косвено за допълнителни
възможности за печалба - участия на живо, интервюта и други. Когато
един автор предпочете да остане независим, той е единствен носител
на авторските и сродните права на своите произведения. При желание,
авторът може да стане член на дадено сдружение с предмет на дейност
защита на тези права или да предостави на разпореждане на такъв
вид организация правата си. Такова членство се прави главно с цел
по-добро следене за нарушения на Закона за авторското право и сродните
му права от юридическа гледна точка. За съжаление обаче това не
може по никакъв начин да помогне на автора за разпространение или
популяризиране на произведенията му. Наличието на вътрешни споразумения
между издатели и разпространители пък регламентира предварително
ограбването на труда на автора, разпределяйки печалбите от произведенията
почти без остатък.
В средата на миналата година екип от хора, повечето от които работещи
за една от най-големите български издателски къщи, започнаха да
работят върху създаването на музикална on-line база данни или каталог
на автори и произведения, както работещи с този и други издатели,
така и независими такива. Екипът работеше основно в насока представяне
на музика за реклами и филми, като проектът трябваше да предлага
услуги от предоставяне на каталог за избор на автори и произведения,
до пълно лицензиране и договаряне на правата върху произведенията.
След като обаче обявеният срок за официално стартиране на проекта
изтече, стана ясно, че нещо възпрепятства той да заработи. По стечение
на обстоятелствата имах възможността да науча, че определени хора
с голямо влияние и дейно участие в системата за издаване и разпространяване
на музика в България, работещи именно за въпросната издателска къща,
са замразили реализирането на този проект. Причините, както можете
сами да се досетите, са в липсата на изгода от начина на работа
на проекта, който предполага свободен път за изява и популяризиране
на независими автори. И то въпреки сериозните такси за ползване
на каталога от хора, които търсят авторска музика, които бяха предварително
обявени ($500 годишен абонамент).
След по-задълбочено проучване успях да установя и още един неблагоприятен
факт за състоянието на българската "музикална сцена". Проблем с
развитието и търсене на реализация в България имат не само независимите
автори на музика, които искат да издават и разпространяват произведенията
си. Както описаният горе нереализиран проект показва, монопол върху
музиката има и в сферата на рекламата и филмопроизводството. Трябва
да се отбележи, че в тази насока пазарът в България е доста малък
- по-малко от 10% от излъчваните рекламни клипове по радиа и телевизии
се произвеждат в страната и за целта се ползват български автори
на музиката в тях, а произвежданите български филми са още по-малко.
Шанс да участват в производството на реклама или филм у нас обаче
имат само няколко автора, броящи се на пръстите на едната ръка.
И не защото няма други добри композитори, но отново поради наличието
на изгодни споразумения между фирмите, които произвеждат рекламите
и филмите и представляващите авторите издатели и звукозаписни компании.
Тук задължително трябва да спомена, че неблагоприятен фактор за
независимите автори в областта на рекламата е и твърде ниската цена
на вносни продукционни музикални клипове "на парче", които българските
рекламни агенции закупуват на едро, заедно с правата за ползване
на тези клипове. Един български автор не би могъл да създаде и запише
сам конкурентноспособна музика, тъй като цената на оборудването
у нас е непосилна за самостоятелна работа, а най-ниската цена за
запис в студио масово е около $5 на час. Като се има предвид, че
за студийна обработка и запис са необходими поне няколко часа, а
и самият автор определя стойност на неговото произведение, и това
се сравни с цена между $50 и $500 за продукционен диск, съдържащ
средно 100 готови клипа, разликата става твърде очевидна. Очевиден
е и изводът, че музика от български автор може да бъде ползвана
само при взаимно споразумение и условия за по-ниска цена на краен
продукт между производител на реклама или филм и звукозаписна компания
или издател. Което автоматично изключва възможността независим автор
да намери реализация и в тази сфера.
Решение за авторите, които държат на своята независимост, остава
търсенето на реализация чрез услугите на електронни Интернет портали
за свободно публикуване на музика. За разлика от тесните и затворени
граници на българската "музикална сцена", тези портали са отворени
към света. На такова място развитието на автора и популяризирането
на творбите му зависят само от него и тяхното качество като произведения
на изкуството. Тези портали имат собствени изградени системи на
работа, които в повечето случаи са изцяло в полза на това всеки
регистриран автор да получи възможност за изява. Предлагат се и
допълнителни услуги като продажба на единични произведения или цели
албуми. Това, което прави този вариант на търсене на реализация
по-добър от отчаяните опити за пробив на местна почва, е фактът,
че в такива портали всички автори са независими и аудиторията на
порталите знае, че именно там ще намери само такива автори. От друга
страна, тези портали се посещават постоянно и от скаути, а за част
от тях работи и постоянен екип от такива хора, които търсят автори
за конкретни издатели. Става дума обаче за издатели извън България,
което автоматично означава нормални условия за реализация. Защото
дори да кажем, че телевизионният канал MTV е един вид разпространител-монополист
и неговите класации и награди зависят пряко и финансово от връзките
му с издателите, съществуват много други подобни разпространители
в лицето на национални сателитни музикални канали, които биха могли
да са алтернатива. Междувременно и количеството чужди радиа с програмна
насоченост към музика от независими автори е огромно, а немалко
от тях работят директно и със споменатите Интернет портали за музика.
Разбира се, тук някой може да повдигне въпроса какво ще загуби българската
култура, ако една никак немалка част от кадърните български автори
и изпълнители се реализират само в чужбина и няма ли да бъде срамно,
ако "музикалната сцена" в България няма възможност за разнообразие
и явна конкуренция. Да, загубата ще е голяма, а срамът - още по-голям,
но е очевидно, че на никого от тези, от които нещо би зависило за
евентуална промяна, не му дреме нито за такава загуба, нито за България,
нито за изкуството, нито за срама. Защото единствената загуба за
тях би имала финансово изражение, единственото българско е присъствието
им в българския данъчен регистър, изкуството за тях няма абсолютно
никакво значение, а срам може да ги хване само, ако следващата година
са спечелили по-малко от предходната. Естествено, на тях им пука
за независимите автори - дотолкова, доколкото да правят всичко възможно
да ги държат далеч от българската "музикална сцена". А след това
с гордост да съобщават на микрофона пред многохилядната си изпростяла,
стадна публика:
Беге Вдъхновител - Лили Иванова
Беге Песен на годината - Нина Николина за песента й "Ти"
Беге Група - Сафо
Беге Албум - Руши Виденлиев с "Независим
Беге Изпълнител - Графа
Беге Изпълнителка - Белослава
Медийно представяне - Васил Найденов
Беге Изпълнител на живо - Група Те
Беге Текст - Графа за "Искам те
Беге Дебют - Галя и Сатен
(из годишните награди на "Беге радио" 2004)
