| Автор: Жоро
Дата: 15.04.2004г.
(Опит за съхраняване на Културна Идентичност и позиция)
Поредната Софийска гротеска се яви патакламата по приемането на
страната в Атлантическия пакт. Похлупак или дъно на яловата ирония
бе спускането на НАТО-вското знаме от сградата на бившата комунистическа
Мека - Партииният Дом. Това наподобяваше неумел опит да се развее
байрак на победител над неподатливи този път откъм барут останки.
Всъщност и нерентабилни за разрушаване.
Защо пък да се дразня? Ами не знам! Имах чувството, че присъствам
на бутафория, която веднъж се е разигравала - преди 60 години. Божичко,
преди колко много време. Само методите за прокламация, за агитация
и монопол над общественото мнение сега уж са по-толерантни, но и
по-ялови мисля, откъм идейни решения.
Не знам как са приели другите бъдещи-настоящи членки, които влязоха
в Съюза, това събитие. Бай Ганьо обича да се хвали със стари-кърпени
цървули. Обича да похапва на приятелска софра и спи на чуждо. Той
е добре, когато си знае, че сам за себе си е добре, пък страната,
Народът - дей ти такава Душа, та да побере отговорност, мъка и скръб,
за толкова много люде, а?!
Стана ми смешно и тъжно едновременно. Имах чувството, че присъствам
на Капиталистическия 9 Септемви. Усещах как още нещо мимоходом си
отива, а това с което се заменя е просто алтернатива - словестна
и по някакъв начин зловеща, но в никакъв случай не бих казал "По-Добра".
Та все се чудя, няма ли горд потомък на Хановете по нашата земя,
който да се Бори тази Швейцария - по качество на човешкия интелект
(ако остане такъв), на Балканите, да държи крачката си стиснати,
за да не я кори Световната съвест после, че хойкала с тоя днес и
Онзи утре. Че Страната ни ражда странни чада - безотговорни и лишени
още от яслите с присъщата ни гордост!
Някой, който да се бори за Интелектуален суверенитет и собствена,
неутрална позиция, извън ранчото си в провинцията, посещавано през
почивните дни, отвъд стобора на къщата в Бояна и меката тапицерия
на Джипа.
НЯМА ТАКЪВ ИНДИВИД - така съобщи СИСТЕМАТА
Той е отдавна погребан - мъртъв, под маски и илюзии. Умрял от глад,
изстискан в силите си, с поругана чест и изгорени книги. Стъпващ
по път осят не с тръни, а със стъкла, отразяващи уродливи изображения
на някогашното Му лице.
ТОВА Е! Дайте сега да ПУКАМЕ!
Днес Ти Плащаш, Утре Аз
Сега се ЖИВЕЕ, З А Н А Т О |
