| Автор: Димитър
Димитров
Дата: 15.08.2004г.
Copyright © 2004
Превод от Newsweek: Димитрина Тодорова
- Как един български изпълнител или автор на музика би могъл
успешно да представи произведенията си извън България?
- Защо музика на български групи толкова рядко се издава в чужбина
и интересът към нея бързо изчезва?
Тези два въпроса стоят отдавна, възможните отговори постоянно се
увеличават, но за съжаление, в повечето случаи те просто установяват
известни факти. Като например локалната глобализация в България
в сферата на музикалната индустрия – единни продуценти, общ малък
пазар, мениджъри с еднакви възгледи и подходи. Всичко това води
до създаването на звезди с “кратък срок на годност” и задължителна
взаимна изгода в работата между издатели и разпространители. И когато
на вътрешния пазар нещата стоят по този начин, със сигурност няма
как подобна продукция да бъде атрактивна за чуждите мениджъри и
издатели.
Неотдавна някои български групи обявиха, че са успяли да разчупят
тесните рамки на системата и да продават успешно музиката си в Европа.
Според други “звезди”, единственият начин да ни харесат на европейския
пазар е да създаваме “европейска” музика. След което в България
се появиха последователно няколко албума, пълни с лишени от оригиналност
песни в стил поп-рок от 90-те години на миналия век, изпълнени на
английски език...
Не зная дали някой си е правил труда да провери какво се случва
с тези така нашумяли в Европа български творци, но моето търсене
доведе до един единствен резултат: “No match found”. С други думи
– такива автори в Европа не са познати. Което се разбира и от липсата
на участия на претендиращите за европейски успех български звезди
на чужди музикални форуми. А това означава само едно – да се правиш
на европеец е глупаво, а с лош английски и музика “на кило” можеш
да бъдеш звезда само в България.
В подкрепа на тези изводи и за да представя мнение по темата на
човек от “другата страна на границата”, предлагам един материал,
който наскоро прочетох в популярното американско списание Newsweek.
Статията на Тара Пепър обсъжда същия проблем, разгледан в по-голям
мащаб. Иска ми се да вярвам, че един ден в България младите автори
и изпълнители на музика ще започнат да се вслушват във все повече
подобни мнения и съвети на професионалисти от чужбина, отколкото
в онова, което изкуствено създадените родни “звезди” нареждат от
платения ефир на медиите, собственост на личните им продуценти... |
Newsweek International
Vol.CXLIV, No.5 - August 2, 2004 - page 52
"Building a Bigger Star", By Tara Pepper
Създаване на голяма звезда
Със спада в музикалния бизнес, хората от тази индустрия започват
да търсят европейски изпълнители, които да се харесват повече и
навсякъде
Дзукеро (познат и като Аделмо Форначиари) може би се води италианец,
но той принадлежи и към една рядка музикална категория – европейска
рок звезда. Въпреки че по-голямата част от феновете му си остават
италианци, неговият блус си е спечелил много поклонници и в региона
наоколо, особено във Франция и Германия. Най-новият му албум “Зу
и Ко” излиза в шест различни версии: италианска, испанска, френска,
латиноамериканска, и “интернационална” – да обобщи популярността
му и да го превърне в истински глобален феномен. Всяка от тези версии
е предназначена за конкретната си аудитория; френският албум, например,
включва дует с френския естраден певец Джони Холидей, а австралийската
версия включва песни с Тина Арена.
Макс Хол, вице-президент на отдел “Маркетинг и реклама” в Universal
Music International, като ръководител на италианския клон на компанията,
е допринесъл много, работейки със самия Дзукеро, за да се създаде
музика, която да въздейства на толкова широка аудитория. Това предполага
по-малко италиански рок и повече мелодични балади. Също така, нужен
е и по-шикозен дебют: Дзукеро представи албума си на добре рекламиран
концерт в лондонската Royal Albert Hall, където много от дуетните
му партньори в албума – Лучано Павароти, Ерик Клептън и Долорес
О’ Риърдън от Крембърийс, пяха с него на сцената. Шоуто беше записано
и предавано по телвизиите по цяла Европа, за максимално голямо отразяване
и популяризиране. “Именно това даде възможност на Дзукеро да “мине
напряко през системата”, допълва Хол.
Точно тази “система” има нужда от сериозно раздрусване. Защото глобално,
продажбите на музика падат в последните години, като през 2003г.
бе отчетен спад със 7.6 процента. Доклад от юни т.г. на Pricewaterhouse-Coopers
предвиди продължаващ спад до 2006г., най-вече заради нелегалното
сваляне на музика от Интернет. “Единственият начин да се справим
с това е да се опитаме да увеличим аудиторията като навлезем в чужди
пазари” коментира Питър Джеймс, главен директор на German Sounds
- организация, занимаваща се с промотиране на немска музика в чужбина.
През последните пет години музиката стана извънредно локално-ориентирана.
На най-големите световни пазари за музика в света - САЩ, Англия,
Япония и Франция, местни банди грабват лъвския пай от продажбите:
93% в САЩ са за американски изпълнители, 74% от японските и повече
от половината европейски продажби на музика също са на местни музиканти.
Всъщност, относително малко европейски изпълнители успяват да пробият
в класациите извън страните си. Тези, които успяват, обикновено
за англо-американци: тази година Нора Джонс, Фюджийс, Дайдо и Джордж
Майкъл оглавиха месечните класации на Международната федерация на
фонографска индустрия за най-продаваните албуми в Европа. “Въпреки
че има европейска общност, хората не са много любопитни каква култура
и музика има в различните страни”, казва Кристоф Мюлер, продуцент
на Gotan Project - група, която постепенно си изгражда име и почитатели
на континента. В САЩ билбордите от 2003г. показват само двама съвремени
чуждестранни поекта, и двата британски - Колдплей и Дайдо.
Макар и бавно, ситуацията започва да се променя. Предприемчивите
правителства започват да подкрепят независими изпълнители и малки
издателски къщи. През 1993г., френски музиканти продават само 4
милиона албуми извън страната си. Миналата година (2003г. бел.пр.)
тази цифра скочи до 40 милиона, като голям принос имат енергичните
френски музикални експерти в Лондон, Ню Йорк, Берлин, Токио, Барселона
и на други места. Швеция, която има една от най-добре изградените
системи за износ на музика на континента, координираща присъствието
на шведи на международни фестивали и работни мероприятия, в момента
е третият най-голям износител на музика. German Sounds се надява
да успее да представи на годишните фестивали на индустрията, провеждащи
се ежегодно в Кан, настоящите и бъдещи родни музиканти. Междувременно
и лобистката организация European Music Office настоява за по-голяма
интеграция на музиканти от Европейската общност, създавайки свой
офис в Ню Йорк и стартирайки програма за обмен на европейски таланти,
което би дало на местните фестивали възможност да изберат изпълнители
от Европа.
За момента обаче чуждоезичните записи остават косетлив орех по отношение
на продажбите във всяка държава. Дзукеро е изключение, защото пее
на английски, испански и италиански. Успехът си Швеция дължи главно
на привлекателни, англо-говорящи групи от АББА до Кардиганс и Хайвс.
Всъщност, наи-успешните пан-европейски изпълнители изобщо не разчитат
на текста: забележете процъфтяващата френска електронна сцена! Звездата
DJ Димитри от Париж пуска новия си албум “Крюзинг Атитюд” в 14 различни
европейски държави това лято.
Със сигурност обаче тайната на международния успех е проста: феновете
се скупчват около качествена музика, която изпъква ярко, без значение
на какъв език е. Макс Хол цитира изненадващия успех на Еня, чиито
ефирни ирлански мелодии са изпяти на галски, както и експлозивната
немска метал-група Рамщайн. “Немска група, пееща на немски и продаваща
доходно музиката си в САЩ и Англия: това беше нечувано”, коментира
Хол. “Това е изцяло защото те представят на хората нещо наистина
различно. Местната музика трябва да бъде уникална, така би имала
по-добър шанс да се продава в чужбина”. Бариерата на международния
успех може и да е високо, но тези динамични звезди доказват, че
разнообразието е ключът към създаването на европейска музикална
общност. |