Автор: Димитър
Димитров
Дата: 08.01.2003г.
Copyright © 2003
* Всички подчертани, удебелени или курсив текстове в ползваните
цитати, са с цел обръщане на вниманието на читателите върху конкретна
фраза или дума от тях.
Сигурно много автори, минали по пътя на Културната илюзия в България,
ще станат и ще закрещят един през друг, че на "пазара" за изкуство
у нас всъщност се пласира само гнусна чалга с голям бюст, лишен
от смисъл рап с взети под наем черни лимузини, писатели от 60-те
години на миналия век, драскачи, по стечение на обстоятелствата
ученици на известни художници, рожби на директори и други подобни.
И ще са прави, за съжаление. Защото такава е действителността и
не само в сферата на изкуството, но и изобщо навсякъде в България.
Всеки нов автор, направил опит да се изяви публично и непринадлежащ
към някоя от горепосочените породи, се е сблъсквал с непробиваемата
стена, деляща го от аудиторията - Гилдията от издатели, продуценти,
звукозаписни компании, мениджъри и много други. В зависимост от
изкуството, което той е създал, поводът за отказ от публикуване
е различен. За литераторите това е нежеланието на Гилдията да рискува
с "някакво" изкуство, от което очевидно не разбира и затова не оценява.
За музикантите и композиторите бариера се оказват непосилните цени
за звукозапис в студио, реклама и продуцентски такси, ако изобщо
се стигне до такива преговори, тъй като кръгозора за изкуство на
съвременните издатели е ограничен в рамка между чалгата и рапа.
Художниците също трудно преминават фаза преговори с изложбени центрове
и галерии, в които цената също е висока. Отделен е въпросът, че
същите галерии са заети за две години напред с изложбите на автори,
чиито картини и в момента висят по стените им. Не е по-различна
ситуацията и в областта на текстила, керамиката, дърворезбата, киното,
модата и т.н.
В същото време, ако погледнем към съвременните разпространителски
мрежи в коя да е област на изкуството, ще видим, че условието една
творба да бъде приета е тя да отговаря на висок стандарт, който
неминуемо ни връща на ниво преговори с Гилдията. Така например,
ако един музкант реши да разпространи музиката си не чрез магазини,
а чрез Интернет, то в България обикновено начините са два - или
да създаде лична страница, която ще бъде твърде слабо посещавана
и замисълът ще се загуби, или да ползва услугите на готови портални
страници, като
www.mp3-bg.com.
Там може и да е весело (мото на портала: "При нас е весело"), но
нека погледнем към условието за включване на песен към архива: "
Изискванията
към песните са следните: да са записани в студио и рипнати на минимум
160 kb/s. След преслушването и последвало одобряване на предоставената
от вас песен, тя ще бъде промоцирана на сайта. Това е добра реклама
за вас. Не я пропускайте." И така, отново се връщаме към разговор
с Гилдията, за да изпълним първото условие на "Веселяците" - да
имаме запис в студио. Стане ли въпрос пък за одобряване, нещата
тотално рухват, а с тях и желанието на автора да продължи да се
мъчи... или поне в България. Правейки паралел между най-големият
български портал за разпространение на музика (горепосоченият) и
един от световните такива (
www.mp3.com),
силно впечатление правят две основни неща:
(1)
www.mp3-bg.com
предлагат музиката безплатно и, макар със съгласие (но не изрично)
на автора, нарушават
Закона за авторското право и сродните му
права (
заб.1), докато в световната страница
се предлагат само "демо"-записи на песните, а оригиналите струват
пари. Цената съответно се определя или от продуцента (ако за записа
е сключен договор), или от самия автор, според разпоредбите на закона;
(2)
www.mp3-bg.com
умишлено спря да разпространява (преди около две години, когато
порталът се намираше под "шапката" на
Dir.bg
и се намираше на адрес
mp3.dir.bg)
чужда музика и този момент "странно" съвпадна с големите съдебни
дела, водени по света от продуцентски и издателски фирми срещу разпространители
на музика като Napster, Audiogalaxy, FTP-сървъри и други. В същото
време
www.mp3.com,
който дотогава също разпространяваше масово и безплатно, въведе
сгашния си вариант на разпространение и от незаконен, се превърна
в напълно легален, дори полезен за любители и автори портал.
От казаното горе можем да стигнем само до един извод - съвременният
начин на разпространение на музика чрез Интернет, пречупен през
българските разбирания за пазарна икономика и уважение към труда
на автора и самия него, води до обезценяване на творчеството, нарушаване
на законите и не на последно място - до пълна заблуда на аудиторията,
която с нищо няма да е виновна, ако реши, че това, което се предлага
безплатно Online е същото, за което иначе се дават пари в магазините.
По този начин именно новите автори остават "с пръст в уста", за
сметка на онези, за чиито произведения се плащат чужди пари за реклама,
запис, продуциране и всичко онова, което обикновенният творец не
може да си позволи.
Ако сменим музиката с литература
и отново направим опит с модерен начин на публикуване - чрез Интернет,
- ще стигнем до следните ситуации и изводи:
(1)
www.slovo.bg
- Може би най-голямата българска литературна библиотека в електронен
вид, но хубавите неща за новите автори в нея свършват дотук, защото:
"
Виртуална библиотека "Словото" си е поставила за цел да публикува
в Интернет всички значими произведения на българската литература".
За отсяването на "значимите" произведения вече стана дума по-горе..;
(2)
www.litclub.com,
www.art.bg,
www.cult.bg
и други - На тези места наистина предлагат безплатно и сравнително
свободно публикуване на литературни материали. Остава отворен обаче
въпросът, дали тези материали получават авторско право, след като
са публикувани в Интернет-страница, тъй като според
Закона за
авторското право и сродните му права, този въпрос не е изяснен
(
заб.2);
(3)
www.liternet.bg
- Единственото, до момента, електронно издание в България, което
предлага възможността за получаване на Международен стандартен книжен
номер (ISBN), респективно и пълно авторско право върху публикуваните
произведения. За съжаление, отново има условия: "
...да изпратите
текстове, които да получат одобрението на редакцията, и да
заплатите минимална такса за издаване на книгата си. Минималната
такса зависи от жанра, обема и вида, в който ни се представя текстът,
както и от обема и вида на допълнителните услуги, ако бъдат поискани
такива, или ако текстът се нуждае от такива".
Бързам да уточня, че налагането на "филтър" за качество върху поредлаганите
за публикуване произведения, независимо от сферата на изкуство,
е нещо необходимо и напълно оправдано! Начинът, по който се прилага
този "филтър" обаче, а и самото му естество, са твърде изкривени
спрямо онова, от което изкуството действително се нуждае.
Без да продължаваме с конкретни примери, можем да отбележим, че
възможностите за разпространение и публикуване на произведения от
областта на живописта, скулптурата, графиката, фотографията, текстила
и други, са още по-малки, в сравнение с тези от литературата и музиката.
Може би това е разбираемо, с оглед по-малобройната аудитория на
такива произведения, но и електронните издания, занимаващи се с
тези изкуства са в много пъти по-малко от литературните или музикални
портали. Повечето пък от онези, които все пак съществуват, определят
такси за участие, които мотивират с по-трудоемкото поддържане на
база-данни от подобни (снимкови) материали, както и комисионни при
евентуални продажби на произведенията...
Реално погледнато, новите български автори са в пълна безизходица,
в следствие от действителността, с която се сблъскват при желание
да публикуват произведение, което с толкова любов са сътворили.
Тук обаче е мястото тези хора да разберат, че "грешката" е колкото
в заобикалящата ги Културна илюзия в България, толкова и тяхна собствена.
Защото, всеизвестни са музикантите и композиторите, които "успяват",
но също така известни са и тези, които издават "продукцията" им.
По същият начин са известни до болка и авторите на литературни произведения,
както и техните издатели. Известно е и, че всички те търсят и
намират
едно - слабостта у консуматорите, за да лансират определена продукция.
Тази слабост се изразява в твърде ниска култура, тесен кръгозор
и склонност към затъпяване в следствие многократна повтаряемост
и липса на разнообразие.
За стойностите на най-слушаното и най-четеното днес в България е
говорено прекалено много, за да се обръщаме отново и към него. Проблемът
на новите автори, произлизащ от тях самите е, че упорито опитват
да се борят с непробиваемата и, спокойно можем да кажем, неодушевена
стена, изградена от Гилдията. Или с други думи, за да получиш морално
удовлетворение, никога не търси финансово обезпечение. Непременната
печалба от разпространението на едно произведение води само и единствено
до неговата комерсиализация, а какво да кажем за следващите творби
от същия автор...
Затова, автори на ново и все още непубликувано българско изкуство,
замислете се сериозно над цената на произведенията си! Дали тя действително
има парично отражение или то е плод на общонародната беднотия, на
заобикалящата ни среда, на ежедневието ни? И, в края на краищата,
защо е необходимо да се вдига и без друго високото самочувствие
на "творци"-шамари, хазарти, дълги, къси, номеровани, плагиати и
т.н., както и на техните издатели и продуценти, когато отвисоко
и просташки размахат пръст в отрицателен жест? Вместо това, нека
запазим цената на всяка творба в морално и културно измерение, и
продължим да творим, защото, както е казал Хипократ: "
Животът
е кратък, а изкуството - вечно"!
P.S. За да избегна спекулации от вида "Тук се говори само
за чалга, рап и белобради писатели, но в България има и друго на
пазара за изкуство!", ще представя позицията си относно "другото"
на пазара, в две основни точки:
(1) "Другото" е твърде малко, на фона на всичко онова, което се
бълва ежедневно, за да е в състояние да повлияе на общата картина;
"Другото" се опитаха да лансират и някои тематични медии, като телвизия
"ММ" или "БГ радио", но в крайна сметка и те се отказаха от упорството
си;
Освен това, ако под "друго" имате предвид Б.Т.Р., Д_2 и няколко
добре забравени, но все още млади и запазени учители/ки по история
или литература в университетите, то вашите слабости са вече добре
употребени от Гилдията и нейните пророци.
