Автор:
Димитър Димитров
Дата: 08.02.2003г.
Copyright © 2003
Всяко дете, учило старателно уроците си по история
и литература в училище в начален курс, е наясно с факта, че всеки
автор има нужда от лично вдъхновение, за да сътвори произведение
на изкуството. Това вдъхновение, учат децата, се нарича "муза" (
_1_).
Вдъхновението може да бъде породено от случка, предмет, разговор,
сън, мечта, спомен и въобще всичко, до което всеки обикновен човек
има физически или мисловен достъп. Изкуството, това е умението на
човека да изрази "музата" си в стихове, разкази, музика, цветове
или форми.
Преди хиляди години, когато изкуството се е намирало едва в началото
на своето развитие, хората са получавали своето вдъхновение предимно
от намиращите се в процес на изграждане и социализиране човешки
взаимоотношения, както и от всичко около тях, което са откривали
за пръв път. Логично и най-големите творби от това време са разглеждали
обществото, в различни аспекти, и околната среда - природата. С
течение на времето, заедно с еволюцията в мисленето на хората и
тази в различни сфери на науките, изкуството е ставало все по-разнообразно,
изразните средства, с които авторите са си служили - все повече,
аудиторията на творбите - все по-многобройна.
Пътят на човешкото развитие е достъпен за всички, благодарение на
историята. Минали и настоящи историци, социолози, психолози, изкуствоведи
и културолози са се стремили и продължават да се стремят към изясняване
на причините за рязка поява и изчезване на стилове в изкуството
през вековете. Изводът, до който повечето от тях стигат и до ден
днешен е, че основна причина за промяна на стиловете в изкуството
са резките социални промени в живота на авторите и обществото като
цяло. Все по-голямата важност на научните открития и мегаломанията
на по-развитите общества - стремежът към единственост и безпогрешност,
- са били основна муза на много от авторите, която те са превръщали
в отделен стил в изкуството на съответното време. Периодите на международни
войни или вътрешно-държавни размирици се отличават с дръзки творби,
носещи духа на обществото и събитията, пречупени през личния поглед
на автора. Времето на възход и просперитет е било съпроводено от
горди, пълноцветни и хармонични произведения. По същия начин всичко
онова, което е обуславяло средата на живот на авторите, се е превръщало
в основна тема на тяхното творчество.
Поглеждайки произведенията, създадени през XX век, откриваме множество
показатели, свидетелстващи за един бързо развиващ се свят на науката,
смесващи се култури на различни народи и все по-ярко разграничаващи
се мнения "за" и "против" съвременния свят.
Наличието на две световни и десетки по-малки войни, както и революционните
открития в областта на науката и технологиите са допринесли за промяна
в изкуствата, изразена в силно деформиране на определените до съответния
момент стилове. Авторите, вече много осезаемо, се разделят в две
основни посоки - едните, търсещи масовата аудитория и другите, създаващи
собствено творчество, без да се съобразяват предварително с мнението
на публиката си. Докато за първите основната цел е бързата реализация
и трупане на средства, то за вторите истината е в изразяването на
собствените им идеи и оттам - в стойноста на творбите им като произведения
на изкуството.
Голяма роля във видоизменянето на съвременното изкуство играе процесът
на глобализация, завладяващ все по-голяма част от света. Желанието
за единност се превръща в мегаломания за водещите световни сили,
а средствата за постигане на техните цели вече са завладяли и сферата
на изкуството. Така например, политическата манипулация на обществата,
целяща разгласяване на удобни идеи, отклоняване на вниманието на
обществото от проблемни теми и създаване на една комфортна за управляващите
обстановка, чрез оформяне на общественото мнение по определен начин,
е добре дошла за комерсиалните автори, които я използват много ефективно
за създаване на бързо продаваеми произведения. Най-често тези "продукти"
на изкуството се превъплащават в холивудски суперекшъни или произведения,
иронизиращи и омаловажаващи даден проблем. Това прави хората незаинтересовани,
търсенето на истината - неактивно и вниманието им се насочва обратно
към злободневни проблеми. Тази особеност можем да видим в съдържанието
на така наречената популярна музика и поезията, която я придружава.
Те все повече губят стойността си, повтаряйки едни и същи теми до
безкрай. В същото време, с всякакви средства и за постигането на
същата цел, насърчаването на непопулярни творби е спряно в различна
степен в различните страни. Тази линия на "развитие" на
изкуствата търпи постоянен растеж в геометрична прогресия, а в страни
от мащаба на България става причина за пълна липса на разнообразие.
Издаваните творби принадлежат на едни и същи автори от десетки години
насам, а ако се появявт нови, те подражават на вече установени стилове;
публичните мероприятия приветстват определени участници и отхвърлят
останалите от малкия свят на изкуството. Авторите, дръзнали да създадат
авангардни творби или такива, изразяващи мнение, която не е в унисон
с разбиранията на мегаломаните, биват подложени на смазващ натиск
от страна на глобалното изкуство. Или с други думи - изкуството
се превръща в средство за постигане на определени цели. Вкусовете
на хората се канонизират, мисленето им също. И те стават верни потребители
на "индустрията на изкуството".
Темата, която днес вълнува цял свят, се нарича "тероризъм".
Именно тероризмът днес определя насоките на развитие, на научни
изследвания, обществените настроения и не на последно място - развитието
на изкуството. Все повече автори вмъкват, съзнателно или не, темата
за тероризма в своите произведения. Все повече филми включват сцени
на насилие от различен характер или военни действия. Все повече
произведения на автори на приложни изкуства мутират до фаза на извращения.
Все повече буквалното в изкуството излиза на преден план и все по-малко
символиката намира място като стил на изразяване. Целта за тези
тенденции е лесна за разгадаване - постигане на общосветовно настроение
в положителна посока за борба срещу тероризма с всякакви средства.
Абстрахирайки се от политическата страна на въпроса обаче, нека
обърнем внимание на онова, което се случва със съвременното изкуство
в световна обстановка, обусловена от тероризъм и мегаломания.
Завладяни напълно от горепосочената тема, хората в по-малките страни
са загърбили напълно развитието на нови изкуства. Заемайки една
или друга политическа позиция, те се стремят да оцелеят в периода
на установяване на един нов световен ред. При тези обстоятелства,
на преден план сред изкуствата в малките страни излизат лесно смилаемите
и непретендиращи за оригиналност или някаква стойност произведения.
Те се консумират от обществото без интерес, но в същото време са
част от неговото ежедневие. Съдържанието на подобни "творби"
спокойно може да бъде манипулативно променяно в произволен момент,
когато ще се превърне в средство за определена цел. Тази обстановка
напълно убива интереса на хората към творбите на автори, водени
от "некомерсиална муза", целящи да изразят свои собствени
идеи.
Тъкмо обратно стоят нещата в страните, които взимат дейно участие
в създаването и контрола на световното настроение. Авторите на популярни
произведения във всички сфери на изкуството не само биват насърчавани,
включително материално, но и в техните произведения се вплитат умишлено
необходимите за манипулация на общественото мнение теми и разсъждения.
Невинно сравнение на тази ситуация можем да направим с поръчването
на музикална композиция за някой игрален филм или написването на
текст за някоя нова песен... Нищо невинно обаче няма, когато все
повече средства биват насочени за възпрепятстване на популяризирането
на неудобно изкуство, чието създаване не се ръководи от нищо друго,
освен от независимите авторски идеи. Тази дейност, освен към унищожаване
на истински произведения на изкуството, води и до промяна на мисленето
на техните автори. Почувствали се засегнати и застрашени от развитието
на общественото настроение срещу тях, някои от тези автори насочват
усилията си към обединяване в групи с цел да изглеждат по-"силни",
представяйки изкуството си публично. Идеалната, на пръв поглед,
цел на тези начинания, за съжаление, бързо бива превърната в средство
за борба в "ръцете" на опозицията на глобалното обществено
мнение. В организираните от авторите сдружения и масови мероприятия
лесно се намесват чужди идеи, които малко по малко изместват вниманието
от самото изкуство, докато на преден план изникне идеята за противопоставяне...
Подобни събития се случват и в исторически план са се случвали постоянно.
И все пак, днес ние ценим високо произведенията на автори, които
навремето не са съумявали да защитят стойността им. Ценим изкуства,
които днес дори не съществуват! Уважаваме автори, които са се борили
за признание, но не са позволявали да бъдат употребени като средство
за постигане на цели...
Обръщайки се отново към миналото, виждаме, че много от ценените
днес автори са били твърдо отричани от обществото по тяхно време.
Изкуството, което те са създавали, е било или прекалено буквално
и проповядващо неудобни идеи, или твърде авангардно и символично,
за да бъде разбрано, с което е дразнело нискоинтелигентните любители
на придворното и лесно смилаемо изкуство.
Днес
това изкуство е високо ценено. Разбира се, имало е и автори, които
създават неудобно изкуство не по собствено желание, а под диктовката
на добре платена и изкуствено създадена "муза". Такива
автори обаче по никакъв начин не могат да бъдат олицетворение на
свободното изкуство, защото "
Най-важното правило за изкуството
гласи, че то не може да подражава на нищо друго, освен на истината"
(
_2_). От тази гледна точка, бихме могли да заключим,
че в бъдеще създаденото с определена цел днес изкуство няма да има
никаква роля нито в образователен, нито в исторически смисъл. Реалноста
и историческите доказателства обаче ясно показват, че дори изкуството,
създадено по поръчка, има своето място в развитието на културата
и обществото.
А нима историята не трябва да ни служи като най-добър
съветник? Всеизвестни са слабостите на човека, каращи го да престъпва
собствените си закони, да се отрича от религията си или да я извращава,
да се поддава на изкушения, да бъде наивен. Нито един от тези пороци
обаче не може да бъде изтъкнат в защита на автор, чието изкуство,
състоящо се в обсъждане на човешките слабости, е допринесло за постигането
на чужди и чисто комерсиални цели. Именно независимите и качествени
творци са тези, които най-добре биха разбрали и изразили човешките
качества, които възбуждат настроението за война и терор, за борба
или подчинение, защото "
Най-голямото качество на всяко
изкуство е неговата искреност" (
_3_).
Подтискането или умишленото въздействие върху
един автор или върху развитието на едно изкуство е, може би, едно
от най-големите престъпления в историята на човечеството. Свободата
за развитие, която е необходима за съществуването на истинското
изкуство е нещо, което липсва и днес. И ако ние, хората, се стремим
към по-добър живот, би трябвало да си дадем сметка за това, как
влияем на създаването на ново изкуство. Защото "
Голямото
изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота, го променя"
(
_4_).
--- --- ---
(1) Понятието произлиза от наименованието на древнотгръцките
митични покровителки на различните видове изкуства. Според древногръцката
митология, музата посещава твореца в момента на съзадаване на произведението
му.
Обратно към статията...
(2) "Най-важното правило за изкуството гласи,
че то не може да подражава на нищо друго, освен на истината"
- Лопе де Вега
Обратно към статията...
(3) "Най-голямото качество на всяко изкуство
е неговата искреност" - С. Рахманинов
Обратно към статията...
(4) "Голямото изкуство не само изобразява живота,
а участвайки в живота, го променя" - И. Еренбург
Обратно към статията... 
