| Автор:
Димитър Димитров
Дата: 04.06.2003г.
Copyright © 2003
Замисляли ли сте се някога защо, когато отидете в чужда страна да
работите или живеете, местните власти или работодатели не ви признават
някои основни документи, издадени в България, като например диплом
за образование, шофьорска книжка, сертификати за професионални курсове
или езици и други? С малки изключения, навсякъде по света е нужно
да докажем това, което сме научили в България, за да бъдем приети
като част от трудоспособното население на страната. Но не и като
част от обществото. Отдавна по цял свят са факт не само етническата
и полова дискриминации, но и непоносимостта към хората от определени
страни и България в повечето случаи е част от "черния списък".
В последните три години у нас се наблюдава повдигане на националното
ни самочувствие във връзка с факта, че през 2000 година страната
ни бе извадена от Шенгенския списък. В момента ни убеждават, че
до 3-4 години ще станем част от Европейския съюз (ЕС). Същото важи
и за НАТО. От 12 години насам се гордеем, че сме се отървали от
комунизма, макар че през 1997 година се радвахме на същото. От десетки
години българите са на мнение, че в интелектуално, културно и образователно
отношение стоят над средното равнище на гражданите на Европа и най-вече
на САЩ. Гордеем се с трудолюбието си, гордеем се с гостоприемството
си, гордеем се с природата си, гордеем се с историята си... Въпросът
е: защо, след като намираме толкова поводи да се гордеем с това,
което сме и притежаваме, никъде в света не гледат на нас като на
нещо повече от "необходимото зло"..?
Българинът не вярва във вероятностите, той вярва на това, което
в момента може да пипне, да помирише, да изяде, на което може да
седне. В света хората живеят днес, но мислят за утре, за след седмица,
месец, година... Факт е, че в България голяма част от населението
между 18 и 60 години притежават недвижимо имущество или личен автомобил.
Същият факт за развитите страни важи за два пъти по-малко хора.
Факт е и, че жизненият стандарт в България е само около 20% от стандарта
в страните, членки на ЕС.
Факт е, че българинът изучава почти два пъти повече академични дисциплини
от първи клас до края на средното образование, в сравнение с хората,
обучаващи се в Европа или САЩ. Факт е и, че в България по-малко
от една трета от завършилите средно-специално и висше образование
започват да работят в сферата, в която са учили.
Фактите, които днес могат да бъдат използвани за сравнителен анализ
на това, което са българите за разлика от белия свят,
са твърде много, за да ги изброявам до последния. И малкото, посочени
по-горе, обаче ме карат да недоумявам на наглостта и безумието на
хора, мои сънародници, които продължават и до днес да се поставят
над онези, от които очакваме да ни "оправят" положението.
"Учи, маме, да я вземеш тая диплома, че все един ден ще
ти потрябва". "Запиши се на пиано, сине, ще ходиш
два пъти седмично, между уроците по математика и плуването",
"Забранявам ти да ходиш в парка и в Интернет-клубовете,
там ще се събереш с наркомани и пияници и ще станеш като тях!"...
Тези и много други подобни реплики, казани от родители на техните
деца, съм чувал неведнъж да се изричат с настоятелен, и дори заповеден
тон. Сигурен съм, че всички, или поне повечето, родители милеят
за щастието на своите деца. Със сигурност родителите държат рожбите
им да имат най-доброто и в материален смисъл, и по отношение на
културно и академично образование. Днес обаче сме свидетели на пълно
разминаване на желанията на родителите с рентабилността на това,
което правят за и със децата си. Да завършиш "какво да е"
образование е не само пълна глупост, но и може силно да навреди
на бъдещето на всеки човек, който се вслуша в съвети, подобни на
посочения по-горе. Реалността в България не само изключва трудово
бъдеще в поне 50% от специалностите, изучавани в университетите,
но и губи ценно време от поне пет години, през които един млад човек
може да се ориентира и да си намери доходоносна работа, за да преживява.
Липсата на практически занимания, включени в програмата в края на
основното и по време на средното образование пък сериозно ощетява
тийнейджърите, тъй като те няма как да осъзнаят в каква насока да
се развиват в бъдеще, без да са опитали да открият своите заложби
и интереси. Извънкласните занимания на тези хора би трябвало да
са свързани с разтоварване и отдаване на любимото хоби, а не с допълване
на ненаученото от истерясали преподаватели в училищата или изучаване
на забравени от Бога (разбирай Министерството на образованието...)
дисциплини.
В България има чужди учебни заведения за средно и висше образование.
Поради високите за нашия стандарт учебни такси, сме свикнали да
мислим, че в тези заведения учат децата на "големците"
и "мутрите". Свикнали сме и да мислим, че всеки, завършил
подобно училище, веднага ще си намери по-доброто място в чужбина.
Докато първото твърдение е плод на собствената ни склонност да завиждаме,
както и резултат от проповядваното от минали, че и някои сегашни
представители на управляващите, то второто напълно съвпада с действителността.
Странно обаче как никой не се замисля защо нещата се случват точно
така. Защо подобни чужди учебни заведения изобщо съществуват у нас
и защо хората, някои хора, предпочитат да учат в тях. Готовият отговор
на повечето българи е свързан с всичко друго, но не и с реалните
причини и обстоятелства, принудили сънародниците им да търсят алтернатива.
И именно алтернативното образование, предложено от друго, а не нашето
правителство и в частност Министерство на образованието, е онова,
което привлича хората. Именно тези родители, които са имали щастието
да излязат извън пределите на страната, да видят и да сравнят положението
в други страни с това в България, именно те са могли да преценят
най-правилно от какво се нуждаят децата им, за да се развиват и
да растат образовани. Тези родители не повтарят постоянно "Махни
се от тая дупка, тук няма бъдеще за теб!", нито търсят
постоянно разкриващите се в последните години недостатъци на българското
образование в сравнение със западното. Те искат децата им да бъдат
до тях, но да бъдат обучавани качествено, за да могат в бъдеще да
живеят и работят това, което искат и това, за което са учили. Алтернативното,
чуждото образование дава тази възможност! За разлика от българското,
което е именно "отбиване на номера" и пълна загуба на
време. Освен да повтаря като папагал, че страната му има богата
и дълга история, че предците му са владели половин, че и повече
Европа на времето и че двама от тях са написали азбуката на половин
свят, днешният български тийнейджър може твърде малко други неща,
някои от които да пие, да псува наляво и надясно и да рови в кофите...
За много хора днес липсата на финансови средства служи за единствено
и непоклатимо извинение пред децата им, а и пред самите тях, за
това, че не могат да им осигурят по-доброто в живота. За съжаление,
не окаяното финансово състояние е причина за сгромолясалото се културно
и интелектуално ниво на младите в страната през последните години.
Изкривените разбирания за качество и "светло бъдеще" продължават
и до днес да тровят живота на подрастващите, които получават ключове
за автомобил на 18-ия си рожден ден и апартамент на 22 години. И
с това родителите чувстват, че са допринесли за сполуката (нали
помните - "къде е сполуката!?"...) на своите деца и с
това тяхната задача в живота се изчерпва. Е да, ама не - така казваше
Петко Бучаров и беше прав! Малко хора си дават сметка, че така не
само не помагат, но и съсипват живота на децата си.
По света хората най-често не живеят в собствени жилища, нямат личен
автомобил и не разполагат с особено много парични средства в брой.
Въпреки това живеят в пъти по-добре от нас не само от материална
гледна точка, но и се чувстват много по-щастливи. Държавата взима
много по-значимо участие в съставянето и спазването на правилата,
което с времето е създало у хората чувство на сигурност и спокойствие.
В България не само държавата няма участие в спазването на малкото
смислени правила, които създава, но и се стреми да раздели обществото
на две основни групи - имащи и нямащи. Оттук и липсата на вяра в
бъдещето, несигурност и песимизъм у българина...
В същото време обаче същият този българин, независимо имащ или нямащ,
с високо вдигната глава твърдо заявява, че българските деца са по-умни
от останалите, че българският работник може повече от чуждите си
колеги и че коефициентът му на интелигентност по презумпция е по-висок
от този на чужденците. "Well done" биха казали англоговорящите
историци, социолози и психолози, което ще рече "Добра работа"
на български, а казаното ще е по адрес на всички онези, които дейно
са участвали в изграждането на сегашното ни напълно сбъркано национално
съзнание. Защото с тази пълна дезориентация спрямо реалния свят
българите сме превърнати в едно идеално оръдие на труда за чужденеца,
който с удоволствие инвестира на наша територия и използва български
работни кадри за производството на скъп продукт при нищожни разходи.
При това, без да се притеснява ни най-малко от факта, че нископлатената
му работна ръка се мисли за нещо повече от него, защото чакащите
на опашка за работно място са точно толкова, колкото завършват някакво
образование в страната.
А там, вкъщи, на обяд пред полупразната кухненска маса, покрита
с избеляла мушама, родителят монотонно нарежда: "Учи, маме,
да я вземеш тая диплома, че все един ден ще ти потрябва".
"Запиши се на пиано, сине, ще ходиш два пъти седмично, между
уроците по математика и плуването", "Забранявам
ти да ходиш в парка и в Интернет-клубовете, там ще се събереш с
наркомани и пияници и ще станеш като тях!", "Махни
се от тая дупка, тук няма бъдеще за теб!"... |
