ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА 
(Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1998 г.; изм. с & 4 от Закона за деноминация на лева, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 107 от 2000 г., бр. 77 от 09.08.2002 г. – в сила от 01.01.2003 г.)

Дял първи
АВТОРСКО ПРАВО

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.


Възникване на авторското право

Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Глава втора 
ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистика и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.


Изключения

Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

Глава трета 
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Автори и други носители на авторско право


Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.


Предположение за авторство

Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.


Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно

Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.


Съавторство

Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.


Авторско право върху преводи и преработки

Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.


Авторско право върху периодични издания и енциклопедии
(Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Чл. 10. (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.


Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни
(Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.


Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата

Чл. 12. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.


Авторско право върху портрети

Чл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.


Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение

Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Глава четвърта 
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Раздел I
Неимуществени права

Видове неимуществени авторски права

Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
(2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.


Неотчуждимост на неимуществени права

Чл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.


Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора

Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по член 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.


Раздел II
Имуществени права

Видове имуществени авторски права

Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен.
10. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
11. (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
(4) Първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, прекратяват правото на разпространение върху тях, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Тази разпоредба не засяга правото по чл. 20.
(4) (Отм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.).


Прекратяване на правото на разпространение

Чл. 18а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)
(1) Първата продажба или друга сделка на територията на Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на нейна територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.


Право на възнаграждение за всеки вид използване

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.


Право при следваща продажба

Чл. 20. (1) При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждение в размер пет на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент.
(2) (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Посредникът или организаторът на разпродажбата е длъжен да уведоми автора в двумесечен срок от продажбата на произведението и да му изплати дължимото възнаграждение пряко или чрез организация за колективно управление на авторски права, както и да му предостави информация за цената, на която е откупено произведението. Авторът и организацията за колективно управление на авторските права са длъжни да не разгласяват така получената информация, ако новият собственик е пожелал това.


Разрешено предаване чрез кабел

Чл. 21. (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.
Чл. 21. (1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; предишен текст на чл. 21, доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.
(2) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.


Разрешено излъчване чрез телекомуникационен спътник

Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В този случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.
(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

Глава пета 
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;
3. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси;
4. възпроизвеждането на фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията;
5. възпроизвеждането на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
6. публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не са получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на публичното изпълнение;
7. възпроизвеждането на репрографски или друг аналогичен на него начин на части от публикувани произведения или на малки произведения, както и презаписването на части от филми и други аудио-визуални произведения или произведения, за писани върху звуконосители или видеоносители от учебни или други образователни заведения и тяхното използване с учебна цел;
8. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг, аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба;
9. възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането;
10. използването на детайли, фрагменти и отделни елементи от сгради и архитектурни проекти при посочване името на автора, ако то е означено. Използването трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.

Допустимост на свободното използване

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.


Разрешен запис за еднократно излъчване

Чл. 24. Радио- и телевизионните организации, на които авторът е отстъпил правото да излъчат произведението му по без жичен път, имат право без негово съгласие и без заплащане на отделно възнаграждение да осъществят звукозапис или видео запис за целите на разрешеното еднократно излъчване. Повторното излъчване на така записаното произведение е допустимо само със съгласието на автора и срещу възнаграждение по реда на чл. 40.

Свободно използване без заплащане на възнаграждение

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. използването от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията є.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.


Свободно копиране за лично ползване

Чл. 25. Изготвянето на копия от вече публикувани произведения се допуска без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение само за лично ползване. Това не се отнася за компютърните програми и архитектурните произведения.

Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита

Чл. 25a. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.


Възнаграждение при записване за лично ползване

Възнаграждение при свободно използване
(Изм. на загл., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 26. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите са презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд "Култура".
(3) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Възнагражденията се изплащат на организации, създадени по реда на чл. 40 от сдружения, представляващи отделните категории носители на права по този закон. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд “Култура”.
(4) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(5) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организациите, които ги събират, в 6-месечен срок от възникване на основанието за това:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
д) (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) са били снабдени или впоследствие бъдат снабдени с технически средства за защита на правата;
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната;
б) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения;
в) са били закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата.
(6) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.
(7) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.; отм., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.).

Глава шеста 
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Общо правило
Чл. 27. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.


Анонимни и псевдонимни произведения

Чл. 28. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член.


Компютърни програми и бази данни

Чл. 28а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.


Филми

Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.


Сборни произведения

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 продължава седемдесет години след публикуването им.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.


Начало на сроковете

Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.


Наследяване на авторското право

Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.
(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.


Упражняване на правата при липса на наследници

Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.
Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.


Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене

Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.


Закрила на непубликувани произведения

Чл. 34а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраенето на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.

Глава седма 
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Раздел I
Общи разпоредби

Съгласие на автора за използването на произведението

Чл. 35. Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.


Договори за използване

Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.
(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.
(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.
(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години.
(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.


Действие и срок на договора

Чл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.
(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.


Размер на възнаграждението

Чл. 38. (1) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократна сума или по друг начин.
(2) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.


Разваляне на договора, ако изпълнението не е започнало

Чл. 39. (1) Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
(2) Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.


Организации за колективно управление

Чл. 40. (1) Авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията.
(2) Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за издаване и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по предходната алинея.
(3) Организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите, между членовете си, след като удържат необходимото за своята дейност. Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдружения с нестопанска цел.
(4) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Всяка организация по ал.1 е длъжна в срок от два месеца да представи в Министерството на културата, препис от решението на съда за регистрацията си, а след това и за всички евентуални промени в нея. Министерството на културата, води регистър на тези организации.
(5) Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява.
(6) Правилата за разпределение на събираните от организациите по алинея 1 възнаграждения между правоимащите се предлагат от изборен орган на управление на организацията и се утвърждават от общото събрание на членовете й.
(7) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Организациите по ал. 1 имат право да представляват своите членове, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за управление техни права. За защитата на тези права организациите по ал. 1 могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и 95 и да искат налагане на обезпечителни мерки по чл. 96а и на мерки по чл. 96б, 96в и 96г.
(8) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както със своите членове.


Произведение, създадено по трудово правоотношение

Чл. 41. (1) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Работодателят има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начина и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
(3) Когато трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.


Произведение, създадено по поръчка

Чл. 42. (1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.


Раздел II
Издателски договор

Определение

Чл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.


Видове

Чл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.


Разширяване на приложното поле

Чл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.
(2) При преотстъпване по ал.1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено.


Форма

Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.


Особени диспозитивни правила

Чл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.


Внасяне на изменения

Чл. 48. Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.


Връщане на предложени за публикуване оригинали

Чл. 49. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.


Погинали екземпляри

Чл. 50. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.


Прекратяване

Чл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание.


Предсрочно прекратяване

Чл. 52. (1) Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието.
(2) В случаите по ал. 1 получено вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.


Издаване за сметка на автора

Чл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.
(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.


Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи

Чл. 54. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозапис не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:
1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа;
2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж, не по-голям от 5000 екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;
4. ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.
(2) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.).
(3) Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабел или друго техническо средство. За включването на тези права страните се уговарят изрично.


Раздел III
Договор за публично представяне или изпълнение

Определение

Чл. 55. С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.


Диспозитивни правила

Чл. 56. Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:
1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място,в което ползвателят има седалището си;
2. срокът на действие на договора е три години;
3. ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването му;
4. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възнаграждението на автора се определя в размер петнадесет на сто от реализирания бруто приход от всяко представяне на произведението;
5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;
6. авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година.


Договори за използване по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство

Чл. 57. Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 от чл. 56 се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползвателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението.


Договори за публично изпълнение

Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58, доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да й предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Даването на съгласие по ал. 1 за препредаване на произведения чрез кабел или друго техническо средство се извършва само от организация за колективно управление.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.; отм., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.).


Раздел IV
Договор за публикуване в периодично издание

Право на използване на поръчано произведение

Чл. 59. (1) Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя.
(2) Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни - за вестниците, и три месеца - за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано.


Право на повторно използване

Чл. 60. Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.


Връщане на предложени за публикуване материали

Чл. 61. Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.


Раздел V
Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения

Носители на права

Чл. 62. (1) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора.
(1) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога,на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценография, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.

Договори за създаване и използване

Чл. 63. (1) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.
(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и член 42, ал. 2 не се прилагат.
(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудиовизуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.
(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 63/94 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
(7) Ако продуцентът реши да унищожи изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен преди това да ги предложи безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
(7) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
(8) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.


Вторично използване

Чл. 64. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава чрез кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.


Възнаграждения

Чл. 65. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено.
(1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено.
(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението.
(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.
(4) Независимо от възнагражденията по ал. 3 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента.
(4) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Независимо от възнагражденията по ал. 3 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението


Отчитане пред авторите

Чл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.


Използване на части от филм

Чл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, алинея 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.


Раздел VI
Използване на произведения на изобразителното изкуство, архитектурата и фотографията

Предложение за отстъпване право за публично показване

Чл. 68. (Предишен текст на чл. 68, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на произведенията.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.


Последващо използване на архитектурен проект

Чл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.


Раздел VII
Използване на компютърни програми

Диспозитивни правила

Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.


Императивни правила

Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извърши тези действия в съответствие с чл. 70;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.


Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление

Чл. 71а. (Нов., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Управлението и контролът върху използването на придобитите софтуерни активи от органите на държавната власт и техните администрации, както и от органите на местното самоуправление и техните администрации се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Дял втори 
ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА
(Изм. на загл., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)

Глава осма
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Носители и обекти на сродни права
(Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:
1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.


Колизия с авторски права

Чл. 72а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.


Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление

Чл. 73. (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на филмовите продуценти и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40.

Глава девета 
ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Носител на правото
(Изм. на заглавието, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 74. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.


Неимуществени права

Чл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:
1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.
(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.


Имуществени права

Чл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключително право да разрешава срещу възнаграждение:
1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването чрез кабел или друго техническо средство на тези записи.
3. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
4. (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.
(2) Правата по предходната алинея се отстъпват от артиста-изпълнител с писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, еднократно заплащане или по друг начин.
(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписите не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.
(4) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.).


Вторично използване

Чл. 77. Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.


Участие в заснемането на филм

Чл. 78. (1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се,че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространие.
(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.
(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.
(6) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.


Разрешение от колективни изпълнители

Чл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дава разрешение отделно.


Посочване на имената при колективни изпълнения

Чл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.


Изпълнение по трудово правоотношение

Чл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.


Времетраене

Чл. 82. Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следващата година на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следващата година, в която се е състояло първото изпълнение.


Закрила на наименованията на артистични групи

Чл. 83. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата и по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.
(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.
(6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правото на наименованието по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.


Прилагане по аналогия

Чл. 84. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал.4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6, 7 и 8, чл. 24 до 26, чл. 32 до 34, чл. 37 и чл. 58 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители.
Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Разпоредбите на чл. 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.

Глава десета 
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ

Носител на правото
Чл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.


Имуществени права

Чл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. вноса и износа на екземпляри от записа, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
2. (доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването на записа чрез кабел или друго техническо средство;
4. (нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.


Неимуществени права

Чл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
(2) До доказване на противното за продуцент на записа се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени върху записа по обичайния за това начин.


Вторично използване

Чл. 88. Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.


Времетраене

Чл. 89. Правата на продуцентите по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа, а когато записът не е публикуван - от началото на годината, следваща годината на осъществяването му.
Чл. 89. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Правата на продуцентите по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяването на записа. Ако записът е бил законно публикуван през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това публикуване. Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това разгласяване.


Прилагане по аналогия

Чл. 90. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал.4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4 и 7, чл. 25, 26 и чл. 58 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.
Чл. 90. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.

Глава десета "а"
ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ
(Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

Съдържание на правото
Чл. 90а. (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. излъчването им по безжичен път;
4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
9. (нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.
(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.


Времетраене

Чл. 90б. Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.


Прилагане по аналогия

Чл. 90в. Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6 и 7, чл. 24 - 26 и чл. 58 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.
Чл. 90в. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, 21, 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.

Глава единадесета 
ПРАВА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Съдържание на правото
Чл. 91. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първото излъчване или предаване на дадена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. преизлъчването по безжичен път или препредаването чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
(1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. преизлъчването по безжичен път или препредаването чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
(2) Разпоредбата на предходна на алинея се прилага и когато програмата, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.
(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Когато радио- и телевизионна организация по ал. 1 разрешава препредаване на своя програма по смисъла на чл. 21, ал. 2 и това разрешение включва изрично и права за препредаване на обекти, включени в програмата и закриляни по този закон, и тези права са є били предоставени от техните носители, за тях разпоредбата на чл. 21, ал. 2 не се прилага.


Времетраене

Чл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.


Прилагане по аналогия

Чл. 93. Разпоредбите на чл. 23, т. 4 и 7 и чл. 25 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.
Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Разпоредбите на чл. 8, 18а, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12 и 13 и чл. 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.


Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение

Чл. 93а. (Нов., ДВ, бр. 10 от 1998 г.; отм., бр. 28 от 2000 г.).

Глава единадесета “а”
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ
(Нова глава, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)

Носител на правото
Чл. 93б. (1) Носител на правото е производителят на базата данни.
(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Съдържане на правото

Чл. 93в. (1) Производителят на база данни има право да забрани:
1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.
(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.
(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието є, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното є използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Прекратяване на правото

Чл. 93г. (1) Първата продажба на територията на Република България на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея.
(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.

Колизия с други права

Чл. 93д. (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието є се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.
(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.

Права и задължения на законните ползватели

Чл. 93е. (1) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят є не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието є за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(2) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното є използване или увреждат законните интереси на производителя є.
(3) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.

Изключения

Чл. 93ж. Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя є да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:
1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;
2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;
3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.

Времетраене

Чл. 93з. (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.
(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.
(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

Дял трети 
ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Глава дванадесета
ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Иск за обезщетение

Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(1) (Предишен текст на чл. 94, изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; изм., бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.
3. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда.


Други искове

Чл. 95. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато произведение или обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:
1. преустановяване на неправомерното използване;
2. изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
4. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 2.
Чл. 95. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:
1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
2. (доп., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета “а”, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
4. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 2.


Подсъдност на споровете

Чл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.


Обезпечителни мерки

Чл. 96а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
(1) При нарушение на авторско право или сродно на него право или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение или на обект по чл. 72;
2. изземване на екземплярите от произведението или от обектите по чл. 72, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета “а”;
2. (изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета “а”, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки стават по реда на чл. 165 - 170 и чл. 308