Булевардът

Вървя по самотен булевард
прострял ръцете си в снега,
със снежинки в собствените ми очи
отдал дъха си на света.

Сянката ми бавно следва
всяка крачка,всеки миг,
следва всеки стон и звук
превърнал се със вик.

В главата ми върти се
спомен от парчета прах,
за туй що аз изгубих,
за лампите,за тоя крах.

За пътя,който се изгуби,
скри се тъй далеч от мен
някъде зад тротоара,
потънал в свой безславен ден.

И си мисля,че всичко е наред,
че всичко е пропаднало зад мен,
но булевардът знае и оставам
единствено във негов плен.

Няма значение къде съм
само да не е пак там
под лампите,под светлините,
където винаги оставаш сам.

Води се таз битка от години
иска ми се аз да победя,
да премахна от кръвта съмнение
от булеварда да се отърва.

Улиците спят и чакат
крачките ми бавно да умрат,
както виковете и кръвта
чакат те да победят.

Вървя по самотен булевард,
който води само за назад
там,от където бягаш,
там където връщаш се ти пак и пак…

17.04.2006г.