Като деца
19.10.06 г.

Като деца-
Вечно бягаме в дъжд и роса.
Виелици бурни пресичат ни път
И търсим в сърцата си „нашият” кът.
Бури жестоки ни пречат навред
Като в драма от страшен,ядосан поет.
Не виждаме нищо и все пак вървим,
Обгръща ни болка и все пак търпим.
Като деца-
Огрели небето стотици слънца.
Знаем защо и се търсим с ръце,
А съдбата ни бяга като малко перце.
В очите ни треперят и болка,и страх
Уплашени бягаме час подир час.
Уж търсим се жадно с ръце и души,
А времето бърза,лети и лети.
Като деца-
Милостиви и искрени,нежни лица.
Не сме нито малки,ни глупави,не!
А наивно си мислим-кой живота ни взе.
Кой раздели ни сред бури и крах
Мечтите превърна във въздух и прах.
Като деца-
Не знаем,не разбираме що е лъжа.
Уж към себе си бягаме ние,
А отговорът от нас жестоко се крие.
Гатанки безкрайни,игра след игра
И една прегръдка обвита в тъма.

И тъй- като деца
Като север и юг
Пропиляваме време,играем напук.
И вместо да топлим-ръка във ръка,
Ние бягаме вечно-като малки деца.