Като вятъра,смеха и пролетният дъжд
14 Септември 2006 г.

Като вятъра…
Като смеха…
Като пролетният дъжд…
Неусетни
Силни
Нечакани
Удрят те в сърцето,зашлевяват ти шамар и се опитват да те удавят в океан от неизвестност,от където никой не се завръща.
Гледаш ,но не виждаш,мислиш,а не можеш да решиш,страх те е,а искаш да бъдеш. Смееш се,говориш,вървиш,работиш и слушаш…А душата ти е другаде. Иска да е другаде,да се съвземе от удавянето,да се отръска от мъгла и суша,и да се вплете в нечии други ръце.
Като вятъра...който минава през теб,покрай теб,до теб…Понякога не го усещаш ,но знаеш че е тук,понякога роши косите ти,а не искаш да е тук. Понякога искаш да гали кожата ти,цялото ти тяло изгаря в пламъци от този ураган. И искаш този вятър…
Като смеха…който минава покрай ушите ти,кара те да изригваш отново и отново,кара те да се чувстваш щастлив,доволен,красив и готов за всичко…Понякога не го чуваш,понякога не го желаеш,понякога не искаш да се смееш за да не те заболи. И желаеш този смях…
Като пролетният дъжд…който пада върху лицето,върху устните ти,по ръцете и кожата ти. Топлият дъжд ,който измива мъката,целува,гали и шепти. Дъждът,който обещава,дъждът,който дава и отнема…Понякога не го виждаш,понякога те удря там,където си се пазил,понякога обича и желае,понякога гони и предизвиква наводнение в душата ти. Понякога…но винаги е там. И изгаряш до болка за този дъжд…
Неусетни
Силни
Нечакани
Но те винаги са там-чувствата,началото на вятъра,смеха,дъжда…
Началото на любовта…
Неусетна
Силна
Нечакана