В КЛЕТКА

Като дебнещ звяр самотата ще те сграбчи някой ден и силно ще те разтърси за да осъзнаеш че няма никой до теб. Дълго ще ти крещи с беззвучен вик,за да се събудиш от измамницата Светлина и ще те запрати със замах зейналата черна паст. Ще те изяде,ще те погълне и ще те забрави там някъде из всички затворнически килии. Ще се озовеш на тъмно и тъжно място. В клетка без врата,без изход. Дълго ще удряш,ще се бориш,ще плачеш,но при теб ще идва само кристално искрените и лъжливи очи на звяра Самота. Ще им крещиш,ще им се противопоставиш,а те ще те гледат спокойно със своето търпение и ужасяващо дълго време…