Острието

Острието се превърна в блян
Обърна се към мен с надежда
И без ни най-малко свян
Ми занарежда.

Каза ми да го погаля,
То да стане част от мен
И тъй,когато вечерта си заминава
То да я превърне в ден.

Искаше да сме заедно сега,
и за утре да не мисля
да премахне цялата тъга
която ме поглъща.

То ми даде купища надежди
Обеща ми следващ ден да няма
Да останем в светове безбрежни
Там,където има само слава.

Слава на безкраен свят
Свят без болка и тъга
Без кръстопът ,а само знак-
Добре дошли във рая.

Острието даваше ми всичко
В замяна на белези и кръв
И незнайно как,далеч от мен
То превърнало ме беше в стръв.

Тънки белези остават
Спомени за кърваво поле
Които за миг поставят
Целият свят-в твоите нозе.