Просто една книга

Трябваше да я прочета. Някой беше решил да науча за това прословуто име,което бе минавало покрай ушите ми години наред. А когато я прочетох…чувството беше повече от всичко което бях срещала до сега. И не знаех как да продължа. Беше трудно ,защото в мен се раждаше нов смисъл,който бях крила в душата си вече четири години. Не можех да разбера,но чувствах че трябва да продължа… и аз четох,разгадавах за себе си всички тези символи и цялото това значение само за да бъде запълнена онази празнота ,която загрозяваше всичко. Така е-трябваше да я прочета,защото иначе нямаше да съм аз. Някой просто ме извика по име и извика в ушите ми истината от която…не,от която не се страхувах,но от която се опасявах че ще преобърне всичко,цялата ми схема,просто …всичко. Но нямаше и смисъл да се боря. Това беше съдба,нещо повече-това бях аз и думите бяха просто един посредник между мен и себе си. Трябваше да стигна до този момент ,да чуя всичко и да открия онова което ме разделяше от същността ми. Добре че беше тя. Сега ,когато си спомням със тъга че всичко макар и усвоено,макар и разгледано толкова подробно толкова много пъти,е приключило,е довършило едно така ценно начало за мен. Тъгата е необяснима. Тя е свързана с онова което само тя,само нейните редове,ми показаха а то беше толкова много и толкова ценно ,че не бих могла да го сравня с което и да е съкровище на земята.
Това беше просто една книга. Една поредица от думи…подредени…осмислени…благодатни. Една поредица от това което трябваше да науча. Просто една книга…