РАЗДЯЛА

Гледаха се сякаш са поредните приятели превърнали се след време(и разбира се нужните обстоятелства) във врагове,неспособни да си разменят две думи без да засегнат стари,дори прашасали, но ценни и живи спомени.
Бяха се наранили толкова много,че повечето от грешките си,които се опитваха да възстановят в този важен момент,им се струваха прекалено сложни и болезнени, ,,прекалено” сякаш не се бе случило с тях двамата.
И вместо да се примирят ,да обмислят колко време е минало и да се прегърнат,те стояха един срещу друг,вкопчили мислите си в последните рани,кой , кого и защо бе наранил.
Жалко ,че така трябваше да завърши тяхната среща. И двамата заслужаваха повече,и то не от кой да е ,а от самите тях. Двама души,един мъж и една жена, осъзнали, че времето не е само една пречка между тях,една стена от изказани лъжи и недоизказани мисли,но и един огромен враг пречещ им да си простят.
Ето, че сега се разделят. Разделят се отново,но този път за винаги, да
- завинаги, така си мислят те. И докато двамата бавно си обръщат гръб,всеки с изгарящото чувство на недовършени дела и крещяща нужда от думи в тази тишина,и двете души копнеят само за едно -по надалеч ,по надалеч…защото се обичат..