Съживени спомени

Самотен пътник
беззащитен пред нощта
узнал решението свое
плахо стъпва по пръстта.

Унило гледа
покритото с звезди небе,
които светкат и блещукат
досущ като очички на дете.

На всякъде е пустощ
колко трудно му е само
да се връща тук отново,
когато рамо до рамо

биеха се приятели и врагове
чуваха се виковете бойни
свистяха мечове,стрели
и падаха трупове безбройни.

Времената бяха трудни
всеки падаше за капчица вода
жаждата проклинаха безкрайно
и пиеха утрешната роса.

Помни той:
земята-кървава,цветя-изпепелени
как всички се услушваха в нощта
с лица загрижени и измърсени.

И ето че сега седеше
виждайки се сякаш там
все още на бойното поле застанал
защитен във свой въображаем храм.

Преглъща болката и продължава,
ще стиска зъби,ще върви
ще стигне до това,което трябва
дори да му тежи.

Ето ги сега пред него
стоят заровени,изгнили
старите другари,старите мечти
миналото заличили.

Изгубил се във спомени и болка
и той реши да се прости
и стях да ,,заживее"
с тях битката да продължи.