В СЪНЯ МИ

Всяка нощ се впускам в съня си,с надеждата той да ме отведе на по-безопасно място от реалността. Мисля си колко близо са мечтите ми облечени в образа на комичен старец или прекрасна принцеса. Виждам дълбините на съзнанието си,но в тях откривах не истина ,а болката от пропуканите и изхабени желания,които съм погребала на далеч от сърцето си само то да не бъде наранено.
Обичам,когато легна с ясното съзнание,че ще заспя. Обичам да притисна завивките към тялото си така,както навярно би направил някой друг в света,който така жадно преследвам.
Сънят започва там,където тревогите и мъченията от изминалия ден те освободят от желязната си хватка и те оставят да се потопиш в нереалността,в едно друго измерение,което макар и със страховито призрачни основи,е също тъй реално за ума ти,както и действителността.
Колко по-различно би било да размениш двете противоположности на собственото си съзнание. Да летиш вместо да ходиш,да обичаш вместо да мразиш…да учиш вместо да те учат.
Всяка нощ се впускам в съня си с надеждата този път да не бъда сама,този път да не се събудя и мечтаният свят да се превърне в реалност… и всеки ден разбирам със стенещо сърце,че това никога няма да се случи…