Там,където…

Вървя по път осеян с лед,
със слаба,крехка светлина
и тъй по пътя,век след век
все търся изход,далеч от тази тъмнина.

Хлъзгам се по този студ
сковал ръцете ми сега
и търся смисъл в тоя смут
далеч от таз замръзнала вода.

Далеч от тез ръце студени,
които докосват ме в нощта,
моите мечти стаени
там,някъде във пепелта.

Вече чувствата далеч са
заровени са във калта
там,където те не съществуват
покрити с гъста кървава мъгла.

Кръв,достойна за похвала
изцедена от студените ръце,
кръв за приятеля,да ме прощава
пропита във самотното сърце.

11.04.2006g.