ТЯ

Тази вечер,бях особено тъжна. Намирах се в изхабената стая ,в още по-изхабената къща в която бях прекарала единадесет години от живота си. Бях сама,както се случваше доста често. Но аз не бях тъжна,защото съм сама или самотна. Това чувство ме изпълваше до дъното на душата ми и се опитваше да ми кажа нещо,което не можех да възприема с ясната си мисъл.
Днес отново я видях. Беше болна и не беше на училище,но дойде защото имах нужда от помощта й. Тя дойде,въпреки състоянието си,въпреки настроението си, и ми помогна както правеше всеки път…Сега когато си спомня как стоеше седнала и облегнала уморено глава на зад,говорейки за трудностите през които бе принудена да минава всеки божи ден, очите ми се пълнят със сълзи. Но аз имах чувството ,че все повече ще се налага да плача за нея…Тя изчезваше пред очите ми. Превръщаше се малко по-малко в изморена сива черупка,толкова тъжна и неспособна да поеме толкова много вражда и мъка,че сама се самоунищожава. Не исках да я гледам такава. Все още ми се искаше да вярвам ,че тя ще се оправи,че тя ще бъде винаги до мен,че тя ще оживее… Ето защо бях тъжна тази толкова подтискаща вечер. Днес бях погледнала дълбоко в големите й тъжни очи и това така ме разтърси,че в този момент на връщане в миналото,се чувствах все по-зле. А очите й,само да ги видиш! Толкова големи и искрени сякаш са готови да ти дадат цялата истина,цялата си обич,без дори да очакват нещо в замяна. А усмивката й!
Тя се появяваше на бялото й леко луничаво лице всеки път когато бях тъжна,само за мен,само за да ме утеши.
Не мога да не заплача. Болката ми е толкова голяма,че сърцето ми се пръска на десетки парчета. Парчета,които бяха едно цяло,а цялото бях подарила на нея. Ах,колко пъти ми е казвала – „Не искам да умра”. А аз й говорих,говорих докато не се почувствах изчерпана. В един момент чувството че искам да помогна ме изпълваше,а по-късно чувството на безпомощност помете всичко и направи душата ми толкова празна и наранима,че струва ми се,щях да се поболея.
Спомените препускаха през измореното ми съзнание като вихрушка от щастливи,но в този миг, болезнени картини. Тя беше до мен в моменти,когато никой не искаше да ми помогне,тя ме държеше когато падах,тя ме целуваше с думите ,,обичам те”,тя,тя,ТЯ!
И,знаеш ли…Тя не беше просто едно измъчено момиче,не можещо да намери смисъл в живота,тя не е просто спомен…Тя е всичко което трябваше да видя през очите на едно дете.