СЪДБАТА НА ВОЙНИКА

Един ден негов колега идва във вашия дом,сяда на удобното кресло и сянката на печал мигом покрива лицето му. В този миг времето спира,нищо няма значение,всичко изчезва. И като пясък през пръстите,сълзите се изнизват от очите ти. Дори не можеш да ги спреш. Децата вън си играят,не,те не подозират! Не разбират болката на тяхната майка,когато ще им каже -,, Татко замина на далеч ” и те ще се натъжат,ще попитат къде и ще продължат да си играят. Само ти ще останеш сама да скърбиш за изгубеното…
………
И ето че той не се прибра тази вечер. Чака го с толкова радост,толкова любов. Поглеждаш годежния пръстен на ръката си и си казваш -,, Той ще дойде! “. Нищо,че няма да те види в скъпата червена рокля-ти ще го чакаш…Вече става късно-включваш телевизора,прибираш нещата…Като гръм в ума ти прозвучава негово име-там на екрана!..,,Убити са над четиристотин човека,сред които генерал…”. Къде се намираш,дали не са сгрешили? Сигурно не знаят,че този човек щеше днес да се прибере,щеше да я целуне, и да каже-,,Всичко свърши.” И след месец да се оженят.
……..
Беше малка,когато ти разказаха. Майка ти седна до теб и с болка започна историята…Че той се бил храбро,нямало като него друг,че всички го обожавали и имал колко медали,че щели сте да имате прекрасно семейство ако в онзи ден той не беше заминал,защото им трябваха пари.
Заминал със страх в очите с ясната мисъл,че може никога да не се върне…И въпреки това заминал…И сега те оставил теб самичка,но майка ти не му се сърди…Мъчително беше,но ти бе малка и не разбра,че всичко това баща ти го е направил за теб…