Бунт

Тази нощ не ми се мастурбираше,
исках да се оправям сама.
Далечното утро не ми се виждаше,
гъделичкаше ме само кръвта.
Духът ми в окови
(които свикнала сам да влача)
скован е.
Тихо падам и плача-
за тебе.
И за твоите бледочуствени утрини,
и слаба и издрана в дни сини.
-влача се вече.
Не мога - аз си далече.
По-измъчен и тлеещ - сънят дойде и ме открадна
- заплаши че вече нямам време.
Една топло-червена нощ - облада и ме нападна.
докато слънцето в стомаха ми дреме.

Сиска