Ревът на розата

На улицата минава последна светлина.
Обежище ще си намеря - в прахта.
Искам неродени, сладки тъмни неща.
Лъчите на слънцето - писъка на мъртви деца.
Създавайки оргий до умопомрачение.
Кръвта ще роди най -голямото вълнение.
Свята болка - скрита в острието на нощта.
И опряно в гърлото на смъртта.
Погребален химн вият сенките на скалите,
ние не търсим истината в сълзите.

Приказвай за революции, бунтове и хаос,

напой почвата ми с разрязаните си вени.
Изневери с приятелките ми най - добри.
Неща невинни, неща неродени.
Красотата е там, където тялото и смъртта се увиват.
А душата и тъмнината в едно се сливат.

17.05.2003г.Сиска