Страстовърх*

Преплетен танц ,танцуват телата ни.
Тихо ,шептят си за любов.
Нощната топла мъгла-завива ги.
Нежност...Докосване...Закачки...
Страст...Смях...и Целувки...
А танцът, всеки път е уникален.
Див...Нежен...и Реалнен...
Изаспиваме ,като уморени деца
- играли дълго безумна игра.
Безпомощни,едва довършли страстта.
Спокойствие, намираме в прегръдка в съня.
...Не ,не искам да танцувам танца сама...

*специални и топли благодарности за заглавието, на Борислав {}.

Силви"Р~~