Влязох в една стая, човече,
бях в една кървава стая.
Навсякъде беше, човече,
течеше кръвта.
Моята кръв- без рани.
Но това, човече не беше от пропастта.
В тази стая имаше прозорец.
И аз го отворих.
Без да питам как? И кога?
И влезе една пеперуда,
привлечена от аромата на кръвта.
Докато зяпах в почуда,
прошепна ми тя:
"Ела ще те заведа в зелените поля"
За три секунди и половина
бях свикнала с това.
Не, аз искам тук да умра,
в стаята на Смъртта.
Сиска