Под полите на Балкана,
в село велико едноименно,
се роди освобождението ,
на маика България.
Пред една от къщите,
в това селце,
стои българка,
с рожба в ръка.
И плаче, и милее
тя за своята родина,
и проклина поробителя,
който живее в нея от пет века.
С едната ръка
избърсва сълзиците от лицето си,
а с друга дързи мъжка рожба,
и я кърми.
Жената плаче,
и проклина с тежки хули думи
тез що са истребили...
... нейната майка, баща и съпруг.
Да не разплаче
милата си рожба,
тя пее милни тъжни
български песни.
И чака... и чака...
...
славната Руска армия.
да мине и през
това селце,